Зелето има многостранно приложение в кухнята и може да се отглежда почти целогодишно

Brassica oleracea convar. Capitata, или главесто зеле, е двугодишно културно растение, изведено чрез селекция от зелената ряпа. Отглежда се заради гладките листа, които образуват характерната главичка. Зелетое с произход от Средиземноморието и понастоящем е част от почти всички кухни по света, където намира широко приложение. То е предназначено за директна консумация в свеж вид или се консервира чрез млечно ферментиране, евентуално чрез стерилизация.

Зелето се отглежда в различни сортове, които са пригодени за събиране на реколтата през различни месеци. Разграничаваме сортове като много ранни, средно ранни, ранни, полукъсни и късни. Като цяло може да се каже, че колкото по-ранна е сортътзеле, толкова по-мека е главата, която е предназначена предимно за директна консумация, докато полукъсните и късните сортове имат големи твърди глави, които са подходящи за дългосрочно съхранение. Зелето може да се различава и по цвят – има бяло, но и червено. 

Кои са предпочитаните сортове?

Раннотозеле с малки глави „Калибро F1“ е предназначено за директна консумация, има рехава структура и вегетационният му период е около 80 дни, като се събира през лятото. Зеле, подходящо за мариноване, което благодарение на големите си глави има висока добивност, е „Авак F1“; то съдържа голямо количество захар, поради което осигурява качествено ферментиране с отличен вкус. Сортът „Кайбос“ не е подходящ за съхранение;зелето е предназначено за директна консумация и мариноване. Много висококачествен сортзеле е „Хлаватка“; той има специфична заострена форма, предотвратяваща изваждането на главата, и се отглежда предимно в граничната зона между Крконоше и Йизерските планини, където се развива най-добре. Късният сорт „Холт“ има по-малка, сферична до леко сплескана глава, която е много твърда и плътна; сортът се отличава също така с много добра съхраняемост. Средноранният сорт с главичка със среден размер е „Корино F1“ – тя е затворена и при надлъжен разрез е кръгла; тозисорт се отличава с устойчивост срещу изваждане на стъблото и напукване на главичките. „Поурово червено“ – високоефективен и много адаптивен сорт, подходящ за есенна реколта; главата обикновено тежи над 3 кг, е червено-лилава дори при нарязване, твърда и добре затворена, устойчива на напукване. За оцветяването на главата ѝ е необходим достатъчен калий. Подходящ е както за директна консумация, така и за съхранение до януари. Пекинскотозеле(Brassica campestris var. Pekinensis) има овални, твърди и удължени глави, дълги 30–60 см, с цвят от светлозелено до бяло.  Китайскотозеле(Brassica chinensis) има къдрави, свободно растящи листа, по-скоро тъмнозелени на цвят. Нито пекинското, нито китайскотозеле са подходящи за готвене или мариноване, тъй като листата им са прекалено крехки; те са подходящи за директна консумация.

Зелето не понася кисели почви, а напротив , изисква плодородни, добре наторени и съдържащи калций почви. Има високи изисквания към влажността, почвата трябва да задържа добре водата. Благодарение на това се развива добре и в по-високо разположени райони. Вегетационният период варира между 110 и 210 дни, в зависимост от това дали става дума за ранно, полуранно, полукъсно или късно зеле. Отглеждаме го предимно от предварително отгледани разсади, но е възможно и директно засяване в открита почва (с изключение на ранните сортове). Ранните сортове се засяват в средата на февруари в топла парника или в оранжерия, като реколтата може да се събере в края на май и през юни. Полуранните сортове се засяват впарник през март, а късните и полукъсните – през втората половина на април или в началото на май. При засаждането осигуряваме достатъчно пространство между отделните глави на ранните сортове и при прекалена гъстота пресаждаме разсада; късните сортове изобщо не се налага да се пресаждат, особено ако сме ги заселили рядко.