Черната репичка присъства в менюто вече шест хиляди години. Това езеленчук с доказани лечебни свойства – сокът от репички значително облекчава симптомите при бронхит. Сред ценните ѝ съставки са предимно глюкозинолати, витамини С и В, както и минерали, главно калций, желязо, фосфор и калий. Синапеното масло със съдържание на сяра определя характерния вкус на репичките, който дезинфекцира не само дихателните пътища. Този зеленчук има също благоприятно действие при жлъчни и храносмилателни проблеми, има диуретично и антибактериално действие.

Бране на репичките

Репичкитесе събират постепенно от октомври, но на лехите издържат и през ноември. Ако обаче се очакват по-силни и продължителни студове, съберете ги всички наведнъж. Изкопайте корените на репичките с вила и ги пренесете, най-добре в мазето (подходящите условия за съхранение са температури около нулата и 95% влажност). Тогава зеленчукът може да се съхрани до шест месеца.

Отглеждане от семена

Семената се засяват директно в лехите от юли до средата на август. Почвата трябва първо да бъде добре подготвена – растението не обича прясно оборско тор, защото тогава клубените стават червеисти, напукват се и придобиват неприятен пикантен вкус. Идеално е да се отглеждат във втория, евентуално третия цикъл. Неподходящи са и много леките песъчливи почви (клубените стават твърди и пикантни), а в тежките почви те се деформират и придобиват остър и груб вкус. Почвата трябва да е рохкава, достатъчно дълбока и с високо съдържание на хумус. Редовете са на разстояние петнадесет до двадесет сантиметра един от друг. След поникването растенията се прореждат, така че между тях да остане разстояние от десет до петнадесет сантиметра, в зависимост от сорта.

„От ценните вещества репичката съдържа предимно глюкозинолати, витамини С, В и минерали, главно калций, желязо, фосфор и калий.“

Важно е и поливането – при недостиг на вода се образуват преждевременно малки кухи глави. Вегетационният период варира между 100 и 130 дни. Репичката не е взискателна към топлината и понася дори краткотрайни леки студове.

Репичката и нейното приложение

Репичката се консумира предимно сурова– достатъчно е да я обелите, да нарежете бялата ѝ месеста част на резени и да я посолите – фино настъргана може да се поръси върху хляб с масло или сирене, подходяща е и за пастети, с нея могат да се приготвят различни салати. 
Черната редька е богата преди всичко на витамин С, който повишава имунитета на организма, стимулира мозъчната дейност и ускорява реакциите. Освен това витамин В3, или ниацин, влияе върху метаболизма, а пантотеновата киселина предпазва от заболявания на храносмилателния тракт, нервните и кожните заболявания. Освен това съдържа и голямо количество минерални вещества, главно калий, който влияе върху отделянето на вода от организма, укрепва кръвообращението и мускулната дейност. Друг елемент, важен за растежа и здравето на костите и зъбите, е калцият, а магнезият участва в изграждането на костите и образуването на различни ензими. Укрепва дейността на червата, а сокът от нея подобрява храносмилането и апетита.
При заболявания на жлъчния мехур консумацията на репичка увеличава отделянето на жлъч и оказва благоприятно въздействие върху черния дроб. Използва се и при лечение на кашлица, запушени дихателни пътища и за разтваряне на слуз; при възпаление на бронхите сокът се смесва със захар или мед (приема се по една супена лъжица няколко пъти дневно).