Репичките могат да се отглеждат целогодишно

Репичките са любим и здравословен първи пролетен зеленчук. Те съдържат много витамин С и минерални вещества, предимно сяра, желязо, магнезий и калций. Типичният им пикантен, дори остър вкус се дължи на горчичното масло, което се съдържа в коренищата им. Обикновено се консумират пресни, но могат да се консервират и чрез варене.

Репичката има много кратък вегетационен период. Тя е сравнително устойчива на студ, но късните пролетни слани могат да я повредят. Почвата трябва да е хумусна и добре обогатена с хранителни вещества. За успешното ѝ отглеждане е важно да има достатъчно влага през целия период на растеж. При недостиг на водакореничките стават издължени, меки и с неприятен, парещ вкус. Репичката е растение с дълъг ден, което означава, че при дългите летни дни започва да цъфти.

Ранните сортове могат да се засяват в топла парника още през февруари. По този начин ускоряваме реколтата им през втората половина на март. В студена парника ги засяваме в средата на март. Засяването на лехите в открита почва се извършва от март до средата на юни, като се засяват рядко в редове, раздалечени един от друг на 10–15 см. От средата на август до средата на септември засяваме семена за есенна реколта. През лятото не засяваме репички, въпреки че понякога на по-влажно място в полусянка и при по-често поливане те могат да процъфтяват и да зацъфтят с известно закъснение.

Репичките се събират постепенно, по мере на растежа им. Прерастналите репички изгубват вкуса си, омекват или, напротив, стават дървесни. Препоръчително е репичките да се засяват постепенно на седмични или двуседмични интервали.

Сортове:

„Сора“– бързорастящ сорт, подходящ за пролетно и есенно засяване. Червените плодове са големи и много вкусни, с плътна месеста част и хубава кръгла форма.
„Риа“– това е много ранна сорт, подходящ за отглеждане в оранжерия. Плодовете са червени, с кръгла форма и гладка бяла месеста част.
„Виола“– това е сорт, подходящ за целогодишно отглеждане на полето. Растението образува кръгли грудки, които придобиват лилаво оцветяване; сортът е устойчив на израстване в цвят, напукване и гниене на месестата част.
„Злата“– това е полуранна сорт за отглеждане на полето от пролетта до есента. Има жълта повърхност и бяла месеста част, много сочна е, с по-остър вкус. Клубените се консумират пресни в салати или пастети, а листата могат да се използват варени като спанак.
„Дуо“– е много ранна сорт с червено-бял сферичен клубен, устойчив на изсъхване. Може да се отглежда под фолио, както и на открито.
„Гранат“ – сорт, подходящ както за форсиране, така и за ранно отглеждане на открито. Плодовете са големи, кръгли, карминовочервени.
„Хелиос“ – по-малко разпространен сорт, който има жълти до жълто-кафяви грудки с отличен маслен вкус, устойчиви на изсъхване.
„Илка“ – е ранна до полуранна сорт. Плодовете са наситено червени, кръгли, устойчиви на изсъхване и напукване, поради което може да се отглежда и по-късно през пролетта за реколта през лятото. Характерно за нея е, че клубените ѝ изпъкват от една трета до половина над повърхността на почвата.
„Маслена гигантска“– късен сорт с богата листа и карминовочервени грудки с маслен вкус. Подходящ за отглеждане на открито.
„Рампоух“– е ранна сорт с бели, вретеновидно-цилиндрични грудки. Месестата част е леденобяла, крехка, устойчива на изсъхване. Подходящ както за форсиране, така и за отглеждане на открито.
„Saxa“– е много ранна сорт с плоски, сферични, яркочервени главички с маслен вкус. Изисква достатъчно влага и при отглеждане рано през пролетта в лехи с хумусна и по-лека почва.
„Славия“ – сорт репички, наполовина червени и наполовина бели. Коренчетата са леко удължени, крехки и много вкусни.
„Вера“ – сорт с яркочервени, сферични корени. Сортът е подходящ за отглеждане през пролетта на открито, устойчив на израстване и изсъхване.