Как да отглеждаме елда

Според предназначението си обикновенатаелда, наричана още стреловидна или сеитна (Fagopyrum esculentum Moench.), се причислява към зърнените култури, но от ботаническа гледна точка принадлежи към семейство Полигонови (Polygonaceae). Това е културно растение, което от незапомнени времена е било популярно, но при нас не е местно – произхожда от Югоизточна Азия, откъдето постепенно се е разпространило в Япония, а вероятно през XIII век, благодарение на кочевите племена на монголците и татарите, е достигнало Европа.

Елдатае едногодишно, по-скоро топлолюбиво тревисто растение. Предимството ѝ е краткият вегетационен период. Елдата образува съцветия от бели и розови цветове, опрашвани от насекоми; те привличат особено пчели, земни пчели и пеперуди. Растението се използва широко в здравословното хранене. То съдържа значително количество рутин, който лекува проблеми с кръвоносните съдове, хемороиди и разширени вени. Има благоприятно въздействие и върху хора, подложени на психическо и физическо натоварване. Поради тези причини през последните години се наблюдава увеличаване на търсенето и консумацията на елда в световен мащаб. От семената на елдата могат да се приготвят различни гарнитури, супи, каши или пастети, а също така са подходящи за печене.

Семената от елда се засяват директно в лехите на редове с междуредие от около 10 см. Препоръчителната дълбочина на засяване е от 30 до 50 милиметра; засяваме на по-голяма дълбочина (40 до 50 милиметра), ако в почвата няма достатъчно влага. Елдата е чувствителна към ниските температури. Семената покълват при температура на почвата от минимум 7 до 8 °C, а температурите под нулата изобщо не ѝ се отразяват добре, затова я засяваме едва от края на април до средата на май. Най-подходящи за отглеждане на елда са среднотежките глинести или по-леките глинесто-песъчливи почви. За висок добив елдата изисква достатъчно светлина и влага.

В лехите растенията от елда действат като растителен хербицид. Бързият ѝ растеж води до пълно покриване на площта, което затруднява оцеляването на плевелите, които остават под нея.

Елдатасе отглежда заради плодовете си, като известен недостатък е дългото и неравномерно цъфтене и постепенното узряване. Плодовете на елдата са семена, които на външен вид малко напомнят букови семена, но като цяло са по-малки от тях. Те постепенно узряват в края на лятото. Семенцата трябва да се изсушат внимателно веднага след прибирането на реколтата и да се съхраняват на сухо място. Твърдата обвивка трябва да се обели преди употреба. Елдата се консумира или накисната, или покълнала. Обелената елда може да се накисне за една нощ в студена вода. Кълненето отнема около 1,5 дни, но преди това семената се накисват за около 15 минути. Можем да ги кълним например върху влажна салфетка. Веднага щом кълновете достигнат дължината на самото семе, това е подходящият момент за използването им, например в салати или пасти.

Освен като суровина за приготвяне на ястия, семената от елда (обелените зърна) могат да се използват и като пълнеж за възглавници, които се приспособяват добре към тялото ви, предотвратяват блокирането на шийния прешлен и по този начин също така главоболието и болките в гърба. Елдата във възглавницата също абсорбира телесната пот. За приготвяне на чай се използват люспите и листата. Най-много рутин се съдържа в листата, които обаче се събират още преди цъфтежа. Целите растения могат да се използват за зелено торене, а сламата може да се използва за фураж.

Елдата е много устойчива срещу повечето вредители, както и срещу обичайните болести. Тя може да вирее дори на бедна почва с ниско съдържание на хранителни вещества. Тези свойства я нареждат сред растенията, подходящи за всички, които разполагат с поне няколко квадратни метра градина и искат да опитат нещо ново при отглеждането ѝ.