Пожъвате ли плодовете на труда си, а някои лехи вече са празни?

Доматите, чушките, краставиците, тиквичките и патладжанитепродължават да узряват, но на освободените лехи след ранните сортове можем да засеем нова реколта. Зеленчуците ще събираме през цялата есен или в началото на пролетта.

Сред най-благодарните и бързорастящи кореноплодни зеленчуци безспорно са репичките, които дават реколта още месец след засяването. През август вече можете да се върнете към ранните сортове, които растат добре както през пролетта, така и през есента, но предвид топлото време е по-сигурно да се придържате към сортовете, предназначени за лятно или целогодишно отглеждане.

Това е идеалното време и за засяване на сладък зелен копър (засят до средата на август, ще го събираме в края на септември и през октомври). Скъсяващите се дни предотвратяват цъфтежа на растенията и подпомагат образуването на листата. Високите температури не му се отразяват добре, затова е по-подходящо засяването на полусянка, а редовното поливане е задължително. Разреждаме разсада на разстояние 20–30 см × 40–50 см, тъй като растението е сравнително разклонено. Окопаването не е благоприятно за копъра; преди засяването почвата се прочиства добре от плевели и се разрохква, а по време на отглеждането е по-добре да се мулчира. Глухиците на копъра ще бъдат по-вкусни, ако когато станат големи колкото кокоше яйце, ги засипем внимателно с пръст (избелването ще подсили крехкостта им). Времето за събиране на реколтата настъпва, когато достигнат размер около 10 см.

Копърът също пониква и расте бързо. Засаждаме го в пропусклива почва и го поливаме редовно.Слънцето спомага за буйния растеж и изразителния аромат. Още няколко седмици след засяването можем да отрежем младите листа. Ако искаме да съберем цветовете или семената, оставяме растенията да пораснат – някои сортове обаче могат да достигнат височина над метър и се нуждаят от защитено от вятъра място или опора.  При събирането на семената отрязваме цели съцветия, когато узреят, и ги оставяме да изсъхнат, окачени с главата надолу (семената сами падат в хартиена торбичка, която окачваме под растенията или върху подложка, поставена под тях).

Същинско съкровище в кухнята са свежите, млади листа на спанака. Ако го засеем сега, през октомври вече ще съберем младите листа. Младият спанакможе да се задуши леко, да се запече, но може да се използва и суров в салати. Подходяща е рохкава почва, която торим с добре узрял компост. При поникването поливаме обилно.

Черният корен е с испански произход, но се развива добре и в нашите градини. Има нежен, леко сладък вкус, суров е отличен за салати,а варен напомня на аспержи. Благодарение на високото си съдържание на инулин е полезен за диабетиците, има благоприятен ефект при подагра и ревматични заболявания и се използва при диети за отслабване. Засяваме го в редове, раздалечени един от друг на 30–40 см, на дълбочина 3–4 см в рохкава, пропусклива почва. Растенията предпочитат полусянка пред пряка слънчева светлина. През първата година растението образува приземна розетка от листа и тънък корен с дължина около 30 см, а през втората година израства стъбло с височина до един метър, носещо ароматни жълти цветове. Коренът е добре да се събира едва по това време, макар че можете да го опитате още през есента.