Когато отглеждането на краставици не дава резултат

Краставицата(Cucumis sativus) се състои предимно от вода (до 96 %), съдържа също витамини от група В, витамини А, С и К, както и минерали и микроелементи като калий, магнезий, манган, силиций, мед, желязо и сяра. Консумацията им понижава нивото на пикочната киселина, като по този начин предотвратява възпаленията и помага при подагра и артрит. Те имат минимален брой калории и благодарение на съдържанието на калий имат отлично отводняващо действие, което ще оценят всички, които искат да отслабнат. Намаляват отоците, помагат при лечението на възпаления на пикочните пътища и бъбречните камъни, прочистват червата, регулират кръвното налягане, подпомагат храносмилането и оказват благоприятно въздействие върху състоянието на костите, ставите, сухожилията и мускулите. При външно приложение подобряват състоянието на кожата, ноктите и косата, стягат порите, облекчават сърбежа и отоците около очите. Подходящи са и за атопична кожа, както и за кожа, засегната от дерматит. Намират приложение и при производството на домашна козметика.

За краставицитеизбираме слънчево, топло и защитено от вятъра място с плодородна, не прекалено тежка почва с достатъчно калций. Краставиците са много взискателни към хранителните вещества и изискват обилно торене. Не понасят влажни и тежки почви. Краставиците по произход са тропически лиани, които обичат по-високите температури. Идеално за тях е вертикалното отглеждане, при което се изкачват по мрежа – тогава се развиват добре, краставиците са с по-добър цвят и по-високо качество,прибирането на реколтата е по-лесно и по-прегледно, а не на последно място се спестява място в лехите или в оранжерията. По време на вегетационния период поддържаме лехите без плевели, разрохкваме почвата около растенията и редовно поливаме, най-добре сутрин към корените, за да предотвратим намокренето на листата. Израстналите растения подрязваме след петото листо, по-късноподрязваме и страничните издънки, като по този начин ускоряваме развитието на плодовете, които редовно събираме, за да не презреят. С навременния събор подпомагаме образуването на нови цветове и плодове.

Ако по листата се появят жълто-зелени петна и растенията загиват, това е проява на коварната краставична плесен (Pseudoperenospora cubensis) – при влажно време на долната страна на листата може да се появи сиво-черен налет, листата изсъхват и растенията загиват. Болестта се разпространява много бързо при влага и температура от 20 до 25 ºC. Като превантивна мярка върху краставиците може да се приложи химически пръскане; в специализираните магазини ще ви посъветват за подходящ препарат. От 1 част прясно, необработено мляко и 2 части преварена студена вода можете да опитате и млечен препарат – напръскайте растенията с този разтвор, като не забравяйте долната страна на листата. Можете да опитате и пръскане с хрян: 60 г прясно настърган хрян се заливат с 5 л студена вода и се оставят да мацерират 24–30 часа, след което се прецеждат. На пазара се предлагат и естествени препарати, съдържащи фитопатогенната гъба Pythium oligandrum. При избора на семена се фокусираме върху сортове, устойчиви на мана.

Най-широко приложение в кухнята имат краставиците в зеленчуковите салати и като гарнитура към месо. Те са подходящи както за директна консумация в сурово състояние, така и за термична обработка; по-малките кисели краставички се стерилизират в различни сладко-кисели маринати, а по-големите се използват за млечно ферментиране и производството на т.нар. „бързи кисели краставички“. От пресни салатни краставици се приготвят сосове и пастети, а можем да опитаме и освежаваща студена краставичена супа, смутита, летни напитки, домашни лимонади и дори сладолед.