Целина и нейните ползи

Целина (Apium graveolens) произхожда от Средиземноморието и в Чехия е известна от 17-ти век.
Това е двугодишно растение от семейство Апиеви (Apiaceae). Цветната съцветие е съцветие, съставено от кремаво-зелени цветове, които се образуват през втората година. Плодовете са ребристи семена, които, както и цялото растение, съдържат много ароматни вещества.
В градинарството се отглежда в три разновидности – като листен, грудков или стъблен целина.

Целина се нарежда сред най-ценните кореноплодни зеленчуци. Съдържа много витамини – А, С, от група В, както и много минерални вещества – калций, магнезий и калий. Благодарение на съдържанието на етерични масла има особено приятен аромат и уникален вкус.

С диуретичното си действие той спомага и за щадящо намаляване на телесното тегло.
Благодарение на много балансирания комплекс от витамини от група В целина укрепва нервите и мозъка, помага за поддържането на добро психическо състояние, бори се срещу стреса и депресията. В народната медицина целина е много известна с благотворното си въздействие върху мъжката потентност, тъй като подобрява кръвоснабдяването на тъканите и съответно активността на половите органи. В кухнята целина се използва предимно като подправка, най-вече свежата или сушената надземна част на растението, стъблата и листата, а понякога дори и смлените семена. Тя придава неповторим вкус на ястия като супи, сосове и маринати за печене.

„Консумацията на целина има благоприятен ефект върху нервите и мозъка. Освен това благодарение на нея можете да свалите излишните килограми.“

Широко приложение има и кореноплодният целина. Може да се консумира суров в салати и пастети, но и термично обработен в супи, сосове или в тесто като котлет.

От трите култивирани форми на целина, кореновият целина е най-взискателен по отношение на правилния избор на място за отглеждане. Изисква слънчево място, защитено от вятъра. Почвата на мястото трябва да е добре обработена, с ронлива структура, плодородна и богата на хумус. Оптималното pH е 6,5 – 7,5.
Отглеждането на отделните форми на целина се различава в зависимост от вегетационния период.
Засяването на грудковия целина се извършва през февруари в парник или оранжерия. Предварително отгледаните разсадчета с 3–5 листа се пресаждат и през май се засаждат на лехи с разстояние 30×40 см. Реколтата може да се събере в края на септември и началото на октомври. Клубените се съхраняват при температура 0–1 °C и относителна влажност на въздуха 95–98 %.

Семената на стъблен целина се засяват в оранжерия или парник, а засаждането на предварително отгледаните растения се извършва през май в лехите, с разстояние 30×30 см, като по време на растежа стъблата се засипват с пръст, за да побелеят.
Семената на листния целина се засяват през февруари в оранжерия или парник, а разсаждането се извършва през май. Реколтата може да се събира поетапно от август или наведнъж в края на септември и началото на октомври. По време на вегетационния период растенията изискват оптимални температури в диапазона 18–24 °C, както и обилно и редовно поливане.