Целина има дълъг вегетационен период, започнете с предварителното ѝ отглеждане още сега

Ароматният целина, на латински Apium graveolens, е един от най-ароматните зеленчуци изобщо. Чешкото наименование „celer“ произлиза от немското „Zeller“ и се наложи у нас едва през втората половина на 19-ти век; преди това се наричаше „opiche“. Вегетационният период на кореновия целина е до 270 дни, на стъбловия – с един месец по-кратък, а на листния – с два месеца по-кратък; ако сами отглеждате разсад, сега е най-подходящото време за засяването му. За покълване на семената е достатъчна температура около 15 °C (покълват до месец, при 20 °C покълват до седмица).

Можем да избираме измежду няколко варианта:

Целина с грудки  
Той е топлолюбив и има високи изисквания към хранителните вещества, както и към честото поливане. За разлика от някои други зеленчуци изисква обилно торене, най-добре с оборски тор или компост. По време на вегетационния период много градинари препоръчват и доторяване с промишлени торове. Предварително отгледаните разсади засаждаме на подготвените лехи по-скоро след като мине опасността от замръзване (те са чувствителни към студа) с разстояние 30x40 см. Поливаме го обилно по време на вегетационния период, но не трябва да бъде преовлажнен. По време на вегетацията отстраняваме увехналите долни листа и отрязваме кореничките, които израстват от клубена над повърхността на почвата. Клубените могат да се съберат приблизително 200 дни след засаждането. От лехите го събираме преди настъпването на студа – откъсваме листата, които можем да изсушим,подрязваме корените и след това съхраняваме клубените като други кореноплоднизеленчуци. Често растенията се заразяват сгъбична болест, т.нар. септориоза на листата, срещу която ги третираме превантивно. Там, където се е появила тази болест, целина може да се засажда едва след четири години.

Листен целина
Листата имат по-деликатен вкус от този на кореновия целина, освен това съдържат още повече витамини и минерални вещества. Отглеждаме го по подобен начин като кореновия, но изискванията му към хранителните условия са по-малки, той понася дори лехи от 2-ра категория. В кухнята ни служи едновременно като зеленчук и подправка. Изкопаните растения можем да ускорим растежа им в саксии, но под покритие от слама или иглички обикновено презимуват без проблеми и поникват рано през пролетта. Реколтата се събира поетапно през вегетационния период.

Стъблен целина
Консумират се широките, крехки, месести стъбла на листата, с много нежен, интересен вкус и аромат. По отношение на хранителните изисквания е също толкова взискателен, колкото и кореновият целина. Ще се развива по-добре в по-топъл климат. Разсадите се засаждат в края на май на разстояние 50x50 см. Добре развитите листа се отрязват (не се откъсват), като консумативната част са само стъблата. Съвременните сортове са т.нар. „самобеливащи се“ и вече не е необходимо да се белят, както при по-старите сортове.

Както листата, така и месестата част на корените съдържат много важни вещества, като протеини, витамини В1, В2, РР, значително количество витамин С, както и редица минерални вещества.  Налице са също етерични масла , съдържащи апиол и миристицин, флавоноиди и други лечебни вещества, благодарение на които целина се използва и в чайове с диуретично действие, подпомага храносмилането и облекчава болките. Подходящ е за диета, тъй като доставя на организма много важни вещества, но минимално количество калории.

В кухнята използваме суров целина за салати или пастети – тази комбинация е често срещана например в превъзходната френска кухня. Вареният целина не бива да липсва в месните супи и сосове; можем да го пържим като котлети, да го запечем със сирене, а също така е вкусен и маринован в сладко-кисел разтвор.

"