Пупалка, цвете, което сияе през летните нощи

Пупалката – непритязателно едногодишно растение, а също и многогодишно, което цъфти привечер и сияе в лятната нощ, за да има с какво да се хранят нощните пеперуди. В природата срещаме двугодишната пупалка (Oenothera biennis) – високо тревисто растение, което вирее на сухите почви на пустоши и на слънчевите скалисти склонове. В миналото се е използвала като кореноплоден зеленчук, като силният ѝ корен има подобен вкус и кулинарно приложение като черния корен.

Семената на енотератасе използват за пресоване на енотерово масло, макар че по-често за тези цели у нас като полска култура се отглежда енотерата с малки цветове (O. parviflora). Съществуват над 200 вида пупалка – едногодишни, двугодишни или многогодишни растения, но всички те имат предимно жълти, изключително рядко бели или розови чашелисти на цветовете, чийто живот трае само един ден. Пъпките на растенията разцъфват около шест часа вечерта и на следващия ден по същото време увяхват. Това е зашеметяващо зрелище – пъпките на пупалките се разтварят много бързо, в рамките на няколко минути се изправят и разтварят венчелистчетата си.

Предлагането на семена в магазините при нас е сравнително богато. Не се страхувайте дори от екзотичните видове – те се развиват добре и в нашите градини. На пупалките им е достатъчна добре пропусклива почва и умерено поливане през горещите летни дни. Като почвопокривно растение или алпинеум можете да отглеждате жълтоцъфтящото многогодишно растение най-малката пупалка (O. minima), която се разраства на ширина и достига височина само около 15 см. Малко по-висок, с подобен начин на разрастване, е друг сорт от многогодишното растение – храстовидната пупалка (O. fruticosa) с жълти цветове„Cold Crick“, чиито листа през есента придобиват пурпурен оттенък. Култивари от този вид, достигащи височина до 60 см, с почервеняващи листа и яркожълти цветове, са„Sonnenwende“или розовият„Hohes Light“. Стъблата на безстъблената пупалка (O. acaulis) лежат по земята, а цветовете първоначално са бели, но към края на краткия си живот придобиват пурпурен цвят; изглежда интересно в алпинеума. Тя обаче не понася студа, затова при нас може да се отглежда само като едногодишно растение.

Средедногодишните растения в цветната леха се открояват яркожълтите цветове на двугодишната пупалка, достигаща височина до два метра, или двугодишната пупалка с червени чашели (O. galzioviana) с тъмночервени пъпки, които се разтварят в жълти цветове. Като многогодишно растение отглеждаме четириъгълната пупалка (O. tetragona), която достига височина до един метър. Напоследък пупалките отново влизат в мода и се появяват все повече селекционирани сортове с интересни цветове и листа.

В лечебната практика се използва масло, извлечено от семената, което се продава под формата на капсули и капки. Използва се за лечение на най-различни кожни заболявания, главно екземи, атопични екземи и псориазис. Мастните киселини, съдържащи се в семената на вечерницата , са важни за здравите тъкани; маслото се използва и като лекарство срещу махмурлук, а семената (както и коренът) имат спазмолитично действие (облекчават спазмите), което се използва главно при лечението на предменструален синдром (ПМС), като намалява и свръхчувствителността в гърдите. Освен това маслото понижава нивото на холестерола, повишава имунитета на организма, има голяма хранителна стойност и повишава еластичността на кръвоносните съдове (намалява крехкостта на капилярите), а коренът и семената пречистват кръвта (детоксикация). Коренът се използва срещу диария и за общо укрепване. При кожни възпаления и невралгии се използва външно отвара от цветовете. Листатана пупалката са били използвани от индианците за лечение на кашлица и заболявания на гърдите, а от тях са правели компреси при хемороиди.