Ментата и нейното широко приложение

В Египет тя се е появила още през 1600 г. пр. Хр., но произходът ѝ е от Източна Азия. Името ѝ произлиза от мита на Овидий за нимфата Менте, която, бягайки от бога на подземното царство Хадес, била превърната от ревнивата Персефона в това цвете. През гръко-римската епоха ароматните листенца на това растение са се използвали за украса на трапезните маси. Тя се е вплетала и във венците за младоженците като магически символ на страстната любов.

Ментатаще вирее добре в глинесто-песъчливи до глинести, хумуснипочви с достатъчно количество вода. Като една от малкото билки, тя не обича сухите места. Местоположението трябва да е добре осветено от слънцето, за да се развие напълно ароматът ѝ, но изисква редовно и обилно поливане. Цветовете се появяват през втората половина на лятото. Лехитесе почистват добреот плевели и се торят, но не с оборски тор, а с узрял компост. Ментата се разпространява бързо чрез подземни издънки; ако не искаме да я оставим да се разраства прекалено, е по-добре да я засадим в саксия. В началото на пролетта подрязваме ментата иотстраняваме изсъхналите части на издънките. Отделните видове мента лесно се кръстосват помежду си.

Освен пиперната мента, в магазините можете да си купите и селекционирани сортове, които миришат на шоколад, лимон, ягоди, банани, портокали или грейпфрут. Mentha piperita var. citrata 'Bergamot' има интензивен аромат на истинско бергамотово етерично масло. По-високорастяща е Mentha piperita var. 'Eau de Cologne' с аромат на одеколон, която вирее добре на слънце и чиито изсушени листа се използват в сухи аранжировки, букети и ароматни възглавници. Някои видове мента можете да отглеждате като декоративни цветя или да разнообразите с тях билковата леха – ананасовата мента Mentha suaveolens ‘Variegata’ с аромата си напомня на ананас или ябълка, но привлича вниманието най-вече с ярко пъстрата си листа.

При готвене не загрявайтементата, защото тогава тя придобива горчив вкус в ястието. Храната би придобила неприятен привкус, вместо да бъде приятно ароматизирана. В коктейлите винаги използваме прясна мента. Добавяме я не само към меса, най-вече агнешко и овче, но и към зеленчукови ястия, каши, омлети и сладкиши. 

Нейните лечебни свойства са неоспорими. Тя е една от съставките, добавяни в дъвките; благодарение на освежаващия си вкус помага при различни стомашни разстройства (липса на апетит), също така значително подпомага отделянето на жлъчката от черния дроб, облекчава всички спазми на гладката мускулатура, премахва метеоризма, помага при болезнена менструация, като цяло успокоява и леко понижава кръвното налягане. С отвара от мента дезинфекцирате устната кухина (като гаргара), а при заболявания на горните дихателни пътища се препоръчва отварата да се вдишва. Ако добавите отварата във ваната, ментата действа като козметично средство, успокоява ревматизма и кожните обриви. Маслото, като обикновен екстракт или след термична обработка, се използва предимно външно – при главоболие и мигрена, хрема, умора, както и за масаж на мускулите, като се втрива в кожата. По същия начин се използва и тинктурата.