Лятото принадлежи на лайката

Истинската лайка, известна още като лечебна лайка (на латински Matricaria chamomilla или Matricaria recutita), е лечебно растение, известно от векове – в Египет, благодарение на лечебните си свойства, лайката е била посветена на Слънцето и на бога на Слънцето Ра, а древните гърци също я са ценели. В англосаксонските страни лайката дори е била една от деветте свещени билки. Лайката се вдишваше и вдишваше през носа при астма и проблеми с безсънието. Това е изправено едногодишно тревисто растение, но може да презимува в приземна розетка и по този начин да издържи на мястото си общо до 3 години.

Истинската лайка се засява в лека и пропусклива почва, в леха на пълно слънце. Семената се засяват рядко по повърхността на субстрата, но не се засипват. Семената трябва да имат достатъчно светлина, която е абсолютно необходима за кълненето. Под неправилното наименование „римска лайка“можем да отглеждаме иChamaemelum nobile (син. Anthemis nobilis), известна също като „красива лайка“ или „римска лайка“. Това е нискорастящо многогодишно растение, което се отглежда в два варианта – или с пълни цветове, или с цветове, подобни на тези на истинската лайка.

И двата вида имат еднакви лечебни свойства, са ниски (15–30 см), почти не извличат хранителни вещества от почвата и затова са подходящи и като зелен килим за всякакви видове цветни лехи. Формира много декоративни насаждения, не се притеснява от стъпкване и при косене ухае прекрасно. Може обаче да се размножава само вегетативно, така че единствената възможност е да се закупи разсад. Предпочита влажна, хумусна почва и място на пълно слънце или лека сянка. Преди засаждането в почвата се вкарва тънък слой компост. Облекчава спазми от всякакъв вид (менструални, стомашни, чревни), успокоява нервите, подобрява храносмилането и прочиства стомашно-чревния тракт. Обикновено се понася добре дори от хора, които са алергични към лайката (тъй като има малко по-различен състав на активните вещества).

И двата вида лайка се поливат така, че почвата да е влажна, като римската лайкапредпочита малко по-влажна почва отистинската лайка. Това са растения, които се отглеждат сравнително лесно и обикновено не са застрашени от никакви вредители. Цветовете се събират веднага след разцъфването. При събирането дръжката на цвета не трябва да е по-дълга от 2 см. Събраните цветове се сушат при температура около 30 °C (идеално е да се използва сушилня с регулиране на температурата). По време на сушенето лайката не се разтърсва. Правилно изсушените цветове се отличават с бели листенца, зелена чашка и дръжка, както и с приятен аромат. Неправилно изсушената лайка се рони и има жълтеникав до кафяв цвят.

В медицината и народната медицина лайката има наистина широко приложение – със сигурност познавате чая от лайка, гаргарата, детското масло, ваните с лайка или компресите и т.н.

Нашият съвет:

Чай от лайка – приготвя се от около 10 г сушени цветове на лайка и 250 мл вряла вода. Оставете билките да се накиснат и пийте чая топъл.

Настойка от лайка – приготвя се по същия начин като чая, само че билките се оставят в съда, докато изстинат, и след това се прецеждат. Настойката се използва за гаргара и може да помогне при възпаление на гърлото. Действа срещу подуване на корема и при стомашни проблеми.

Отвара – може да се добави във ваната за отпускане и релаксация, успокоява, затова се препоръчва на хора, страдащи от безсъние.

Компреси, вани, обтривания и мази – идеални са за грижа за кожата, екземи и рани, тъй като лайката има лечебни свойства. Действа срещу всякакви възпаления и облекчава умората. Ако използвате лайка за парна баня на лицето, кожата ви ще бъде почистена и освежена.