Лунна трева

Многогодишната лунария (Lunaria rediviva), наричана в народа още „паричките на Иуда“ или „паричките на дявола“. Принадлежи към семейство Кръстоцветни, а родното ѝ място е Европа – предпланинските гори и заливните ливади. Расте на сянка или полусянка на влажни места с неутрална или алкална почва. Растението е защитено от закона в природата.

При идеални условиялунарията може да достигне дължина от над един метър, но обикновено е висока 30–90 см. Има изправен, разклонен от средата стъбло, покрито в горната си част с белезникави трихоми. Тъмнозелените листа в долната част на стъблото са сърцевидни, с неравномерно назъбени краища, с дръжки и почти срещуположни. Листата в горната част на стъблото са овални до ланцетни, приседнали и израстват от стъблото последователно. Разпространява се предимно чрез пълзящ коренище или чрез разпространение на лесно покълващите се семена от вятъра. Младите растения не цъфтят, цветовете се появяват едва на четвъртата или петата година. Растението има ароматни, светлолилави, двуполовни цветове с четири изправени чашелистчета и четири хоризонтални венчелистчета, подредени в гроздове. Цъфти от май до края на лятото. Опияняващият аромат на лунната трева се разпространява главно вечер, когато привлича нощните пеперуди. Плодът е двукриловидна шушулка с дължина около 5 см, висяща на дръжка. Тъмнооцветените бъбрековидни семена с крилато окантяване започват да узряват в края на август.

Семената съдържат алкалоидите лунарин и лунаридин, на които лунната трева дължи името си. В народната медицина семената и изсушените листа се използват предимно за успокояване на сърцето и при главоболие. Поради интересния вид на изсушените стъбла лунарията се използва за сухи букети.

В градината отглеждаме предимно едногодишната лунария(Lunaria annua). Тя се различава в много отношения от своя див роднина. Цветовете ѝ също са светлолилави, но не миришат. Едногодишната лунария не е многогодишно, а едногодишно или двугодишно растение, което често се размножава самосевно. Едногодишната лунария също произхожда от европейския континент и се е разпространила в Австралия и Америка. Общо с многогодишната лунария е белезникавото окосмяване, гроздовидните съцветия и кръглите декоративни плодове, които изглеждат красиво в декорации от природни материали.

Семената се засяват през лятото директно на мястото на отглеждане. През първата година растението образува приземна листвена розетка, а през втората година израстват стъбла със съцветия. От семената, засети през пролетта, ще израснат растения, които ще цъфнат още през първата година, но цветовете ще са малко. Това е непретенциозно растение, което можем да срещнем дори на сметища, депа за отпадъци и неподдържани терени. Тя ще се развива добре както в полусянка и сянка на по-влажни места, така и на слънчеви места. Предпочита по-леки почви с достатъчно хранителни вещества.