Шушкарда привлича с цветето си пеперуди и пчели

Лиатрис класовидна (Liatris spicata), която в народа се нарича още „шораквет“, принадлежи към семейство Астерови (Asteraceae). Тя е родствена например с маргаритката, копринката или слънчогледа, въпреки че съцветието ѝ не много прилича на тяхното. Произхожда от Северна Америка, както например рудбекия, пурпурната трепатка, заплевакът, красноочкатаили монардата.

Растението образува здрави, гъсти и високи туфи, достигащи обикновено височина от 60–80 сантиметра, така че благодарение на незабележимата ѝ форма никога няма да я объркате. Съцветията, най-често лилави или розови, но се отглежда и бял вариант, се състоят от дребни цветчета, гъсто струпани около стъблото. Цветовете се появяват през юли и постепенно отцъфват до септември. Ако не желаете да събирате семена от съцветието, отрежете го веднага след като отцъфне, но оставете останалата част от стъблото на растението, докато напълно изсъхне.

За най-често отглежданата L. pycnostachya идеалното място е в леко влажна леха на пълно слънце. За по-сухи места с по-скоро степни характеристики е по-подходящ видът L. pycnostachya. Растението не понася прекомерно навлажняване, затова почвата трябва винаги да е добре дренирана; в тежка почва грудковите му корени могат да загният. Клубените се засаждат от октомври до ноември на дълбочина около 8 см, като разстоянието между отделните растения трябва да е около 40 см. Ако шушкардата е вкоренена в саксия, е възможно и пролетно засаждане.

При отглеждане на растението от семена засяването се извършва през пролетта или есента. Семената се засяват на повърхността на субстрата с разстояние 30 x 40 см. Семената поникват обикновено за 3–4 седмици при температура 15–25 °C.

Подобно на луковичните растения, се препоръчва засаждането в кошница ( особено там, където има много полевки). След поникването на растенията ги подхранваме. След две до три години е добре грудките да се пресаждат или да се добави свежа почва към тях. С времето грудките нарастват и могат да излязат на повърхността на лехите, което води до изкореняване на порасналите растения. При пресаждането по-големите грудки могат да се разделят. Шушкардата може да се размножава и чрез засяване на напълно узрели семена; разсадите обикновено цъфтят едва през втората година, но често са с различна височина и цвят. Почвата около шушкардата може да се покрие за зимата с мулчираща кора; презимуването ѝ протича безпроблемно, но кората ще я предпази от екстремни студове и същевременно ще гарантира, че грудката няма да загние.

Шушкардата не е податлива на болести, но в редки случаи по нея могат да се появят различни петна или бял или сив налет – обикновено става дума за брашнеста мана или сива плесен. Винаги отстранявайте заразените листа от растението и , ако е необходимо, ги изгаряйте, за да предотвратите по-нататъшното разпространение на болестта. Внимавайте за охлюви, те са способни да унищожат цялото растение.

Шушкардата може да се отглежда самостоятелно като солитер или в комбинация с други многогодишни растения; тя не се разраства прекалено много и затова е безпроблемен съсед. Тя е медоносно растение, чиито цветове с удоволствие посещават пчелите и пеперудите.