Отглеждане на нахут – всичко, което трябва да знаете

Нахутът, наричан още „римски грах“, е вторият най-отглеждан бобови култура в света след фасула. В Чешката република се отглежда само незначително количество, тъй като тя предпочита по-скоро топли и сухи климатични условия, каквито има предимно в следните държави: Индия, Турция, Пакистан, Иран, Мексико или Канада. В Европа нахутът се среща в районите около Средиземно море.

Нахутът е едногодишно самоопрашващо се растение, достигащо височина около 30–60 см и силно разклонено. Цялото растение има по повърхността си жлезисти косми, които отделят органични киселини (щавелова, ябълчна и лимонена). Поради високото съдържание на щавелова киселина не може да се използва за фураж. Различаваме два вида нахут:видът „кабули“ с бели цветове и големи кремави семена и видът „деси“ с червено-розови цветове и по-малки тъмни семена.

Това е растение с кратък вегетационен период (приблизително 100–120 дни). Нахутът е взискателен към светлина и топлина, затова засяването му трябва да бъде ранно, най-добре в края на март – началото на април, на дълбочина 4–7 см (замръзва при -5 °C) и с разстояние между редовете 30–50 см. Като цяло нахутът е сравнително непретенциозен към почвата, но понася по-скоро по-леките почви. Зрее равномерно, не се пука, не полега и е особено устойчив на плевели, болести и вредители.

Както всички бобови култури, така и нахутът се отличава с висока хранителна стойност, най-вече по отношение на съдържанието на протеини (18–25 %), което се доближава до това на соята, но съдържа два пъти повечеглициди–захариди (40 %), мазнини 5–10 % (съдържа голямо количество ненаситени мастни киселини – линолова и линоленова), фибри 5,2–19 %. Нахутът съдържа само малко количество витамин С, но например в сравнение със соята има до осем пъти повече витамин А, осем пъти повече натрий и два пъти по-малко калий.

Нахутът намира приложение предимно в хранително-вкусовата промишленост. Начинът на употреба му е подобен на този на граха. Срещаме го в много форми: супи, каши, кюфтета, питки, консерви, макаронени изделия, салами, сладкарски изделия, хлебни изделия (нахутено брашно), салати, пастети, а напоследък и повсеместно разпространения хумус, чиято основа се състои именно от нахут, лимонов сок и други специални подправки. Поради голямата си хранителна и енергийна стойност нахутът се използва като зърнест фураж, където съставлява основата на фуражната дажба за коне и преживни животни. В Индия, където се отглежда най-много, листата му се използват и като зеленчук.