Засяваме и отглеждаме: лук от семена

Предилукът се отглеждаше изключително чрез засяване, а засаждането с луковици е практика, която се наложи през последните десетилетия. Опитайте се да отгледате някой сорт лук по този по-трудоемък и по-дълъг начин, но с значително по-добър краен резултат. Асортиментът от сортове за засяване на лук от семена включва лук, който е много привлекателен не само по цвят, но и по форма и вкус, и определено е по-широк, отколкото при избора на луковици. Лукът е жизнен, издръжлив и се съхранява значително по-дълго, отколкото лукът, отгледан от луковици. 

Семената на лука се засяват през първата половина на март (в зависимост от времето) в редове, раздалечени един от друг на 25 до 30 см, и на дълбочина 2 до 3 см. Поникналите растения се разреждат на разстояние 8 до 10 см, за да не си конкурират взаимно.Лукътсе нуждае от слънце и топли, по-скоро сухи, песъчливи почви, богати на хумус. Тежките, глинести, кисели и студени почви не са подходящи за отглеждането ѝ илукът в тях е податлив на болести. Той не обича и по-високите места и по-влажния климат.
Трябва да осигуримна лука достатъчно фосфор и калий, а от друга страна, той не понася излишък на азот и хлор. Това трябва да се има предвид при торенето. Излишъкът на азот в почвата забавя узряването и съхраняваните лукове не се запазват дълго. По време на суша трябва да я поливаме, тя се нуждае от редовно плевене и окопаване, за да бъде почвата добре проветрена. 

Обърнете внимание на подходящия период за прибиране на реколтата– при презрелите лукове по-често се появяват болести, а преждевременно прибраните лукове пък се съхраняват зле. Лукът се събира, когато листата са полегнали от една трета до половина (обикновено в края на юли). Изваждаме лука и го оставяме да изсъхне на лехите; след няколко дни го връзваме на снопчета и го оставяме да изсъхне, окачен. Когатолукът е сух, го съхраняваме на хладно и сухо място притемпература 0–2 ºC.

От богатата ни гама от семена за лук можем да ви предложим например сорта „Кармен“. Това е полуранна сорт лук, който се отличава с плоско-кръгла форма, наситено червена кора и приятен пикантен вкус, а месестата част е бяла с червени краища.
Лукът „Зебруне“приличакакто наобикновения лук, така и на шалот, но се различава от него с по-големи плодове и има изразено удължена форма. Вкусът му е сладък, но в същото време значително лютив.
Лукът „Глобо“е сортс много висока добивност, който се отличава с големи глави с тегло до 750 г (а понякога и повече), а кората му е светлокафява. Месестата му част е бяла с нежен, леко сладък вкус.
Лукът „Зитауер“еполукъсен сорт, главите са сферични с тегло около 80 г, кората е жълто-кафява и тънка.
Лукът „Амфора F1“ехибриден късен сорт, плодовете са сферични, с кафява кора и тегло около 170 г, съхранява се отлично.
Лукът „Лисабон“е бял лук на връзки, предназначен за ранна реколта и директна консумация; главичките са малки и плоски, растат бързо и са много вкусни. Може да се засява още от февруари, а първата реколта се очаква в началото на юни. Тя е с биологично качество. 

Лукът е много ценен и в народната медицина, където се използва предимно заради антибактериалните и противовъзпалителните си свойства.