Наближава сезонът на мечия чесън

Медвежия чесън(Allium ursinum) можете да отглеждате и в собствената си градина. Опитайте се мястото за засаждане да прилича колкото се може повече на естествената му среда. В природата мечият чесън се среща най-често в заливни и широколистни гори, около потоци, в подножията на склонове – расте на влажни, песъчливо-глинести до глинести почви. 

Медвежият чесън е ранна пролетна многогодишна растение, което израства още преди дърветата да се олистят. След цъфтежа и опрашването надземната му част умира и през лятото вече не се забелязва. По време на цъфтежа, към края на май, посетителите на гората биват привлечени от силния, типичен аромат на чесън. В по-топлите райони чесънът започва да расте още в края на февруари! Периодът на растежна чесъна е от април до юли, в зависимост от местоположението. 

Медвежият чесън лесно може да бъде объркан с конвалията, която е отровна. Объркването е възможно, когато растението не е в цъфтеж, затова при събирането трябва да берем само растения, които познаваме добре! Можете да го разпознаете със сигурност, ако леко разтриете листата между пръстите си – нежният аромат на чесън ще ви убеди. 

Внимание! Въпреки че не е застрашено или защитено растение, трябва да ви предупредим за възможността от нарушаване на законовите разпоредби, особено при събирането му в специално защитени територии. Събирайтемечия чесънза употреба като лечебно растение винаги само извън специално защитените територии, събирайте го по начин, щадящ природата, и в количество само за собствени нужди. 

Медвежият чесънсе консумира най-добре суров.В кухнята можем да го използваме по същия начин като обикновения чесън – там, където се подчертава неговият деликатен и в същото време пикантен вкус. Неговото предимство е, че след консумация „миризмата не се усеща толкова силно“. Можем да го добавяме към пастети, салати, супи, масло, от него се приготвя„спанак“и т.н. От сока на листата можем да направим репелент срещу насекоми или да го използваме за дезинфекция в дома. За по-дълготрайна употреба от чесъна се приготвя тинктура, или листата се нарязват и замразяват. Често срещана практика е също така нарязаните или смачкани листа да се съхраняват в олио или песто.