Засаждаме и отглеждаме: топинамбур

Произхожда от Мексико, от територията на индианското племе Топинамбус, и е достигнала Европа едва след откриването на Америка. Била е любима храна на евреите, поради което растението се нарича още „еврейски картофи“.

Топинамбурът (Helianthus tuberosus L.) принадлежи към семейство Астрови (Asteraceae) и по този начин е родствен на слънчогледа. Достига височина до три метра. Листата са срещуположни, продълговато-яйцевидни, груби. Жълтите цветове са по-дребни от тези на слънчогледа. Клубените на топинамбура са с продълговата, неравномерна форма, с многобройни изпъкналости, върху които има очички с пъпки; могат да бъдат бели, жълти, розови или червени. Клубените се образуват през лятото и есента и узряват още през първата година. Те издържат дори на силни студове, затова могат да се оставят да презимуват в почвата. Това е сравнително лесен за отглеждане нетрадиционен зеленчук, а в кухнята грудките могат да се приготвят по много различни начини.

Топинамбурът не е взискателен към почвата и климатичните условия. Клубените сезасаждат рано през пролеттана дълбочина около 10 см и с разстояние между редовете 35 x 35 до 50 x 50 см, или се засаждат в единични или двойни редове като защита срещу вятъра или като временни живи плетове. Ако нямате достатъчно грудки за засаждане, можетеда отглеждате топинамбур от едноочни разсадни грудки (това означава, че нарязвате грудките на парчета с по едно око и след като изсъхнат, ги засаждате в парник с разстояние 10 x 10 см, на дълбочина 5 см; веднага щом растенията достигнат височина 10 см, пресадете ги в лехата).

Глумиците на топинамбурасе събират от октомври до късна есен, но също и през зимата, когато почвата не е замръзнала, както и през пролетта. Растенията се изкореняват, като по този начин по-голямата част от реколтата излиза на повърхността на почвата. Можете да си помогнете с мотика. Топинамбурът спада към така наречените инвазивни растения, което означава, че се разпространява бързо и за няколко години може да запуши парцела (за да не се случи това, е необходимо грудките и остатъците, останали в почвата, да бъдат напълно отстранени). Топинамбурите се съхраняват трудно; грудките, оставени на открито, бързо изсъхват и след това могат да се използват само като храна за дивите животни.

Въпреки че не са взискателни към почвата, в добре наторена с оборски тор почва можетеда съберете от един квадратен метърмежду четири и седем килограма грудки. Най-добре е да ги събирате ежегодно; въпреки че на едно място издържат от 4 до 6 години, ако ги оставите в земята без пресаждане, имайте предвид, че ще образуват малки грудки.

Те са отличен зеленчук, особено за диабетици(не предизвикват повишаване на кръвната захар). Съдържат цяла гама от органични киселини, ензими, микроелементи и минерали. Помагат за отводняването на организма при отоци, подобно на ябълките и картофите, а като всички растения с високо съдържание на бета-каротинса добра превенция срещу рака. По вкус напомнят нещо средно между картофи и слънчоглед. Могат да се консумират, приготвени по различни начини: сурови, тъй като са много нежни и вкусни, добавят се в салати, варят се и се използват като картофи (могат да се пекат цели или на резени като чипс), от тях се приготвят супи. Варят се само за кратко, защото лесно се разваряват, а настърганите бързо потъмняват, ако не ги подкиселите веднага с лимон или оцет.