Дълголетна трайка за градината, която не се налага да се пресажда? Това е пионката

Божуритеизпъкват най-добре самостоятелно или в малки групи от един вид. Комбинациите от няколко вида са доста трудни поради прекаленото разнообразие от форми и цветове на цветята. Те изглеждат добре в съчетание с декоративни треви, а през пролетта червените им издънки се открояват до луковични растения като нарциси,сини звезди и лалета. А когато през есента се оцветят, ще установите, че наистина най-добре изглеждат сами.

В Далечния Изток божурите са се отглеждали още преди почти две хиляди години, а в Европа са се появили едва през Средновековието. Най-популярни са били сортовете с пълни цветове, които и до днес преобладават в предлагането. През последните години все по-голяма популярност придобиват божурите с единични или полуплътни цветове, чийто диаметър обикновено е повече от петнадесет сантиметра (съществуват и сортове с цветове до двадесет сантиметра), с допълнителния бонус на приятен аромат.

Много търсени са дървесните божури (Paeonia suffruticosa) – полухрасти, достигащи височина и ширина около два метра. През есента те губят листата си като останалите листопадни храсти и не се свиват. Обикновено се продават като растения в саксии, така че могат да се засаждат от пролетта до есента. Класика остават божурите с единични розови цветове, но сред новостите се срещат и пълноцветни сортове в цветове от бяло през оранжево и наситено червено до лилаво, както и с двуцветни и полупълни цветове. Храстовидните божури се засаждат в яма с размери около 50 x 50 см, която се запълва с качествена почва с добавка от добър компост. Мястото на присаждането (разпознава се по срасналата кора) трябва да е на дълбочина поне петнадесет сантиметра в земята, в противен случай е възможно по храста да поникнат диви издънки. Растението достига до два метра ширина и височина и не понася пресаждане. Почвата трябва да е пропусклива и плодородна (предвид дълголетието ѝ), а мястото – по-топло и защитено, на умерено слънце или в полусянка. За зимата ежегодно покриваме дървесната божура по периферията на коренището с иглички.

Билковият божур е дълголетно многогодишно растение, значително по-малко от дървесния – с височина около половин до един метър, което през зимата изчезва напълно (потъва в земята). Ранна пролетта поникват червени издънки, по които скоро се появяват лъскави тъмнозелени листа, а по-късно и цветни пъпки. Тя украсява градината през цялата година с декоративните си листа, не само по време на цъфтежа. Засаждането се извършва през есента. Трябва добре да обмислим мястото за засаждане, тъй като и те не понасят пресаждането – ще престанат да цъфтят за поне три години. Идеалното място е защитено от вятъра (който ще счупи тежките цветове), с плодородна, пропусклива почва, която не изсъхва. Пъпките върху месестите корени трябва да са най-много на три сантиметра под повърхността на почвата!, за да могат да дишат; дълбоко засадените божури ще растат слабо, няма да цъфнат или ще цъфнат много оскъдно. Неподходящи са прекалено влажните почви – растенията по-скоро понасят спорадична краткотрайна суша.

И двата вида растат сравнително бавно, така че през първата година след засаждането растението ще има само няколко издънки и малко цветове (понякога само един). Ще отнеме поне три години, докато придобие характерния си вид и обилно цъфтеж. След цъфтежа можете да ги подхраните с добре узрял компост или минерален тор (могат да бъдат торове, предназначени за рози). През пролетта те ще се радват на влага, ако не вали, а през лятото след цъфтежа издържат дори на краткотрайни суши.