Не всеки чесън е като всеки чесън

Мислите ли, че познавате само чесъна за засаждане? В днешната статия ще ви запознаем с декоративните видове чесън, които несправедливо остават малко пренебрегнати.

Родът Allium (чесън) наброява повече от двеста вида, които растат предимно в Европа и Азия. Около двадесет вида от тях се отглеждат като декоративни растения, а останалите се използват като зеленчуциили подправки. Те се развиват добре във всички райони и отглеждането им не е сложно. По време на цъфтежа са много декоративни, някои видове са подходящи за рязане и се използват и в сухи аранжировки. Ще изпъкват както в цветната леха, така и в алпинеума. С тях могат да се засаждат и саксии.

Сред най-често отглежданите и едновременно с това най-декоративните са гигантският чесън, персийският чесън, кръглоглавият чесън, чесънът на Кристофи и розовият високопланински чесън, но със сигурност и останалите видове си заслужават да бъдат отгледани.

Огромният чесън (Allium giganteum) с бледолилаво, кълбовидно съцветие, съставено от звездовидни цветове, се появява на растението в периода от юли до август. Растението е високо над 1 м.

Чесънът от Афлатун (Allium aflatunense) цъфти от май до юни. Има интензивен аромат и привлича пчелите.

Късчето с кръгла глава (Allium sphaerocephalon) разцъфва през август и е по-високо. Кръглите му цветове са по-дребни, с пурпурен или лилав цвят.

Ако искате да запълните предните редове на цветните лехи, изберете по-ниските видове, които са подходящи и за слънчеви алпинеуми. Такива са например чесънът на Кристоф (Allium christophii) или розовият високопланински чесън (Allium oreophilum).

Декоративният чесън вирее най-добре на слънчево място с песъчливо-глинеста почва. Почвата трябва да е плодородна. Изключение при отглеждането езлатният чесън (Allium moly) – жълтоцветен чесън с кичурни съцветия. За разлика от останалите, той изисква полусенчесто място до дървета и храсти, както и влажна, глинеста почва.

Чесъните се засаждат на групи, за да се подчертае красотата им. Преди засаждането е препоръчително луковиците да се накиснат. Подходящ препарат за това е например лигнохуматът. Той се използва не само като тор, но и именно за накисване на луковици или грудки преди засаждане. Той повишава способността на луковиците и растенията за бързо вкореняване, влияе благоприятно върху общото здравословно състояние на растенията и способността им да се защитават естествено срещу стресови фактори, като например прекомерно слънце, сянка, късни студове, суша и други подобни.

Засаждането на декоративния чесън е най-добре да се извършва през есента – от септември до октомври, или през пролетта – през март и април. Луковиците на чесъна се засаждат на дълбочина 5–25 см, в зависимост от големината на съответния сорт. Тъй като чесънът е устойчив на студ, след цъфтежа луковиците му могат да се оставят в земята дори до няколко години на едно и също място. При необходимост пресаждаме чесъна едва след като листата му са увехнали. Цветните съцветия могат да се изсушат след цъфтежа за сухи аранжировки или за събиране на семена.