Фасул – пълзящ, храстовиден и декоративен

Фасулът е бил донесен в Европа от колонизаторите от Америка. Пълзящите, а впоследствие ихрастовидните градински сортове са били постепенно селекционирани от първоначалното пълзящо растение – обикновения фасул (Phaseolus vulgaris). Те се различават по височина, размер, форма и цвят на шушулките, размер и цвят на зърната, както и по времето на прибиране на реколтата. При избора на подходящ сорт трябва да решим дали ще отглеждаме фасул за шушулки или за семена.

Отглеждането на фасулизисква преди всичко достатъчно топлина и слънчеви дни. Оптималната температура трябва да е около 22 °C и не трябва да пада под 15 °C. Подходяща е лека до средно тежка почва, леко влажна, с неутрална реакция (pH 6–7). Подходящо място е там, където ни огрява сутрешното слънце, но растенията понасят и полусянка. Особено по време на кълненето и при образуването на шушулките те се нуждаят от обилно и редовно поливане. Понякога разрохкваме почвата с мотика, изваждаме плевелите и можем да им осигурим мулчиране. Почвата около растенията се обработва само до началото на цъфтежа, тъй като по-късна намеса в насаждението би довела до опадат на цветовете. Трябва да внимаваме и за охлювите, които биха могли да се заселят в топлата и влажна мулчираща покривка, а листата на фасула са истински деликатес за тях.

Къщичковите фасули имат много по-деликатен вкус от обикновените фасули. Отглеждаме ги по-скоро заради цели шушулки, отколкото заради семената. Те нямат твърди влакна, така че не се налага да се обработват много преди консумация. Височината им не надвишава 40 см, поради което не се нуждаят от опора. Подходящи са и за саксии на балкона. Растат бързо и обогатяват почвата с ценни вещества. Освен класическите зелени, вече съществуват и жълти и лилави сортове.

Растенията имат по-ниски изисквания към хранителните вещества в сравнение с увиващите се сортове, но ако ги засадим на места с бедна почва, не можем да очакваме от тях някакви чудеса. За приготвяне в кухнята използваме незрели шушулки със семена, които не са напълно развити. Когато при леко огъване шушулката се счупи, това означава, че е узряла. Семената трябва да са твърди, добре узрели и напълно оцветени. Шушулките се събират поетапно, тъй като растат постепенно.

Шарлатеният боб (Phaseolus coccineus) е още един представител на рода на бобовите, който принадлежи към първоначалните американски видове. При нас се използва по-често за декоративни цели. Кълновете му достигат дължина до пет метра, което го прави идеално увивно едногодишно растение. Луковиците са дълги около двадесет сантиметра. Вътре имат твърда пергаментова мембрана, която може да пречи на някои хора при кулинарната обработка.

Фасулът е източник на:витамин С, витамини от група В. Семето съдържа до 30% протеини и до 50% захари. Стручките имат високо съдържание на фибри. Те са важни в диетата на диабетиците, тъй като понижават нивото на кръвната захар.