Как да отглеждаме чесън

Чесънът е може би най-големият дар на природната медицина. Още през 19-ти век са били открити неговите антибактериални свойства и като такъв можем да го използваме и днес при редица здравословни проблеми. Не на последно място, той има чудесен вкус и вероятно няма конкурент в света на зеленчуците. Както при всеки зеленчук, така и при чесъна важи, че отглежданият у дома не може да се сравни с никой друг. Ако разполагате с малко свободна земя, си струва да си набавите качествен посадъчен чесън и смело да се заемете с това. В днешната статия сме обобщили за вас най-важната информация относно отглеждането на посадъчен чесън.

Веднага след закупуването, щом главите бъдат разделени на отделни скилидки, чесънът може да се накисне – това може да стане още през септември. В рамките на 12 часа след накисването скилидките трябва да се изсушат и да се съхраняват до момента на засаждането на сухо и проветриво място.

За защита срещу най-често срещания вредител – чесновата молец – е добре чесънът да се накисне за 2–3 часа в препарата „Sulka“, който е сернист концентрат, който ще предпази посадъчния материал и от плесени и гъбични заболявания. Ако накиснем чесъна в „Sulka“ по-рано, е по-добре преди самото засаждане да накиснем отделните скилидки за около 1 час във вода и след изсъхването им да ги засадим възможно най-скоро.

„Преди засаждането е добре чесънът да се накисне и да се засади точно преди замръзването на почвата. По този начин ще избегнем нападенията от вредители и плесени.“

Като цяло най-ефективната защита срещу заразяване на посадъчния материал е късното засаждане на чесъна – най-добрият момент за засаждане е ден преди замръзването.

Чесънът е зеленчук от втора група. Ако почвата не е достатъчно наторена преди предшестващата култура, я торим с „Cererit“ преди засаждането. В началото на вегетацията, през втората половина на април, в средата на май и след отрязването на главите, торим само с азот. При суша чесънът се напоява веднага след засаждането. Повишени нужди от вода чесънът има от средата на май до средата на юни. По време на вегетацията разрохкваме почвената коричка и поддържаме рохкава повърхност между редовете. Редовно отстраняваме плевелите.

Преди самото засаждане отсяваме повредените или заразени с някаква болест скилидки, а всички останали засаждаме. За да не бъдат скилидките заразени с фузариум в почвата, температурата на почвата трябва трайно да спадне под 9 °C. Засаждаме на разстояние, според сорта 5 – 12 x 20 – 40 см, дълбочина на засаждане около 6 см. След засаждането уплътняваме почвата и напояваме.

Реколтата на „паличаците“се събира, когато им останат пет месести листа – те могат да бъдат и жълти. Чесънът „непаличак“се събира, когато при около половината от растенията листата са легнали на земята.
Чесънът се суши заедно с листата или поне с по-голямата им част; сушенето трае най-малко един месец. Растенията се връзват на снопчета и се окачват на сенчесто място с добра вентилация. След изсушаването отрязваме листата на около 3 см над главата, а корените скъсяваме до около 0,5 см.

Сортираните глави съхраняваме на сухо и проветриво място.