Растения, които придават на градината средиземноморска атмосфера – кани

Канните са незабележими в градината, неизискващи и универсални. По своя характер те се вписват не само в съвременните градски насаждения и градини, но и в селските градинки до традиционните вили. Ако каните се подготвят правилно за зимата и им се отдели малко грижа по време на вегетационния период, те са всъщност дълголетни растения, които могат да украсяват нашите градини и тераси в продължение на много години.

Индийската канна (Canna indica) произхожда от топлите райони на Централна и Южна Америка. Изведени са около 50 ботанически вида. В Европа канните са достигнали заедно с португалските и испанските мореплаватели не много след откривателските пътувания на Христофор Колумб. Въпреки че се среща доста често в нашите градини и паркове, тя е чувствителна към студа. Затова трябва да я приберем навреме и да я подготвим правилно за зимата.

Канните са растения с грудкови коренища, които се разрастват във всички посоки.
От пъпките на краищата на коренищата израстват големи листа, чиито дръжки образуват здрав тревист стъбло. Листата имат изразена жилка и в зависимост от сорта са зелени до бордо или с различни ивици. Цветовете са тричленни, с диаметър 4–8 см, в ярки нюанси – от жълто, през оранжево, червено, червено-розово до лилаво или в комбинация от тези цветове. Изведени са и сортове с белезникави цветове.
Цъфтят от май до октомври. Цветовете израстват по няколко в изправени или висящи съцветия. След цъфтежа по растението се образуват декоративни, триделни, „бодливи“ плодове с размер 2–3 см, които съдържат черни семена с размер около 0,5–1 см.
В зависимост от сорта растението, заедно със съцветието, достига височина 50–150 см.
Канните предпочитат слънчеви до леко засенчени места; в по-гъста сянка сортовете с цветни листа избледняват или губят ивиците си. Почвата трябва да е пропусклива и плодородна. Растенията се нуждаят от достатъчно влага. Не е необходимо да се торят, ако са засадени в прясна почва.

Веднага с настъпването на първите нощни слани трябва да ги извадим от земята, тъй като по-силни студове биха унищожили коренищата. Стеблата се отрязват плътно над земята, а коренищата се изкопават. От саксиите това става лесно, но при растенията, отглеждани на лехи, трябва да бъдем внимателни, за да не повредим грудките. Евентуалните наранени части отделяме и оставяме раните да изсъхнат добре. Почистваме грудките и ги съхраняваме в съдове със суха торф или пясък. Поставяме съдовете в хладно помещение, защитено от замръзване, с температура 5–15 °C. От време на време проверяваме грудките.

В началото на март разделяме коренищата, като по този начин размножаваме и същевременно подмладяваме каните. Така те ще цъфтят по-добре. Оставяме по 3–4 върха с пъпки на коренищата. Оставяме местата на отрязване да изсъхнат за един-два дни.
Засаждаме разделените растения в саксии и ги поставяме на перваза, за да ги отгледаме предварително. След като мине замръзването, можем да ги засадим в градински лехи на открито или да ги поставим в саксии на тераси и балкони.