Вкусът на Азия на чешката трапеза – отглеждайте не само пекинско зеле

Макар че не всеки ще засади бамбук или джинджифил в градината си, други растения ще се развиват много добре дори и при нашите климатични условия.

Така наречените „зелени“ ( листни зеленчуци за салати или за бърза термична обработка) съставляват голяма група азиатски зеленчуци. Вкусът им може да варира – от неусетен или деликатен до пикантно горчив. „Зелените“ са близки роднини на ряпата и ряпата-кореноплод, принадлежат към семейство Кръстоцветни. Тяхното безспорно предимство при отглеждането е бързият растеж и краткият вегетационен период. Младите крехки листа можете да събирате вече на тридесетия ден след засаждането. Горещите летни дни не са благоприятни за тези зеленчуци – при дълги дни те започват да цъфтят; оптималният период за засяването им е лятото, а реколтата се събира през есента. Трябва обаче да внимавате за скакалците, които могат напълно да унищожат поникващата растителност.

Растенията се чувстват добре в структурирана почва, богата на хранителни вещества, и при редовно поливане. Ако искате да удължите реколтата до късна есен, покрийте зеленчуците с нетъкан текстил, въпреки че лекият студ няма да унищожи растенията. Тъканта може да се използва и при поникващите растения – като ги покриете, ще ги предпазите от неканени гости. Можете да събирате реколтата или като извадите цели растения, или като ги отрежете на три до пет сантиметра над повърхността на почвата, така че централното сърце да остане непокътнато – тогава те със сигурност ще пораснат отново и ще можете да се насладите на втора реколта.

Най-често отазиатските зеленчуци при нас се отглежда пекинско зеле. Имате обаче избор от още няколко отлични сорта:

Мизуна(Brassica rapa ssp. japonica) – с дълги стъбла и нарязани, тънки листа, които образуват масивна розетка с височина от 25 до 35 сантиметра с много растежни върхове. Идеална за салати и за задушаване. Има високо съдържание на витамин С, калий и калций и, напротив, ниско съдържание на захари.

Мибуна(Brassica rapa ssp. japonica) – много подобна на мизуна по начин на растеж, листата ѝ са тънки, с форма на лъжичка.

Комацуна(Brassica rapa var. komatsuna) – наричана още „горчичен спанак“. Растенията образуват отворена розетка с големи зелени листа с деликатен горчив вкус. Младите растения са отлични за салати, а по-възрастните – за задушаване или приготвяне като спанак. В азиатската кухня листата се консервират чрез осоляване, сушене или мариноване в соев разтвор.

Ядлива хризантема(Chrysanthemum coronarium) – например сортът MAIKO, има нежни, нарязани листа, богати на витамини, главно провитамин А, минерали и етерични масла. Растението се разраства добре; цялото растение се отрязва точно над земята или може да се отреже върхът на растежа, като по този начин се получава разклонено растение, от което могат да се събират нежни странични издънки. В кухнята се използват и цветовете – за украса на ястия. От младите листа можете да приготвите салати или да ги използвате като гарнитура към месо.

Японска горчица –сорт RED GIANT – сорт листна горчица с изразено червено оцветяване на жилките и листата. Листата имат силно ароматен вкус.

Китайска горчица (Brassica juncea) – придава на ястията изразен горчичен вкус. Ароматът е по-изразен, когато растението е по-възрастно. Пикантността на по-възрастните листа е неповторима. Младите листа са подходящи за смеси от листни салати, а по-възрастните могат бързо да се задушат в тиган „вок“, например с пилешко или свинско месо.

"