Отгледайте си собствен мак

Можем да го отглеждаме както за украса, така и за събиране на макови глави. Домашният макще ви хареса повече от купения, защото е свеж и мирише прекрасно, а освен това растенията не се третират с никакви химикали. Растенията ще се открояват на лехите – интересни са не само листата и цветовете им, но и плодовете.

Опиумниятмак(Papaver somniferum L.) принадлежи към семейство Макови. Той съдържа различни алкалоиди, а бялото мляко от незрелите макови глави е важен източник на опиум, поради което в някои държави отглежданетому е забранено. Макът се използва вече от няколко хиляди години – за първи път вероятно е бил отглеждан още през 6-то хилядолетие пр.н.е. в Средиземноморието, а хиляда години по-късно и в Месопотамия, където е служил като източник на опиум (например египтяните са използвали опиума като успокоително средство). През 9-ти век той е достигнал от Персия до територията на днешния Китай. На нашата територия макът е започнал да се отглежда в големи количества като маслодайна култура в началото на 19-ти век.

Макът еедногодишно растение с височина 30–150 см, гладко и синкаво, с обилно млечно съдържание. Цветните стъбла са дълги, често с изпъкнали косми, с цветове с диаметър до 10 см. Зрелата макова глава е светлосива, сферична, с диаметър 3–8 см, с капаче; семената са дребни, бели, синкави или черни, с високо съдържание на масло. Цъфти от юни до август, отглежда се в много сортове и често се опрашва кръстосано.

За отглеждането на мак са подходящи средно тежки почви, в добро състояние, без торове, добре снабдени с хумус и хранителни вещества, но не и прясно наторени с оборски тор. Отглеждаме го в почви за културиот 2-ра група – както лука, кореноплодните зеленчуциисалатите. Засяваме го най-рано от всички култури, може да се засява дори „върху сняг“ – няма проблем, ако семената бъдат покрити със сняг, те няма да замръзнат, но не трябва да се засява върху кал. Засяваме го рядко, в редове на разстояние около 30 см един от друг, на дълбочина 0,5 см (при влага макът пониква както от повърхността, така и от по-голяма дълбочина). При температура 10 °C семената покълват за 5–6 дни, а при 18–20 °C – за 3–4 дни. По-нататъшното повишаване на температурата, напротив, забавя покълването; при температури около 30 °C семената покълват много слабо. Важно е макът да се разрежда навреме, още при образуването на 2 до 4 истински листа. Разреждаме на разстояние 10 до 15 см, като на 1 м² трябва да има около 40 растения. При разреждането не забравяме да присипем пръст около растенията и да ги окопаем.

Растенията най-често страдат от макова мана – заразеното растение изсъхва, има светлозелени листа, които се извиват към земята. Можем да предотвратим маната, ако засявамемака на същото лехо най-малко на всеки три години. Растенията, заразени с макова мана, се отстраняват. Сред вредителите най-често се среща маковата листна въшка – гъстата растителност издържа на вредителите, но заразените растения се отстраняват при прореждането. Могат да се появят и маков бръмбар и макова уховертка. Най-големи щети на мака обаче нанасят птиците, които изкълват маковите глави преди узряването им. Единствената защита емакът да се събира навреме и постепенно, като това става непрекъснато, ежедневно или през ден (семето обаче трябва вече да е потъмняло). Оставяме маковите глави на клоните да узреят на слънце поне два дни, след което веднага ги изчистваме ръчно от семената, докато са меки. След това просто изсушавамемака в тънък слой и го пресяваме през сито за прах. Внимание! Отглеждането на мак на площ над 100 м² подлежи на деклариране.