Бамбукът може да се отглежда целогодишно и у нас

Бамбуситеса широка група растения, включваща над 600 вида; те се класифицират в семейство Поацее, подсемейство Бамбусови. Най-големите видове достигат височина до 40 метра, но съществуват и видове бамбус, високи едва 20 см. В родната си среда той е способен да израсне с невероятните 100 см за 24 часа. Служи като универсален материал за цели, подобни на тези на дървесината; може да се използва и за строителство, производство на инструменти, мебели, а също и за хартия и облекло. Използва се и като храна, като съдържа предимно протеини и въглехидрати.

Той е вечнозелен, издръжлив, като повечето видове са топлолюбиви, но много от тях понасят и студа и растат целогодишно на открито дори при нашите климатични условия. 

Бамбукът произхожда от тропиците и субтропиците. За тяхна родина можем да считаме умерения пояс на Азия (Япония, Китай, Корея, Индия, Тайланд), Америка и в по-малка степен също Африка и северна Австралия, където растат от низините до високопланинските райони. В Европа бамбукът се появява за първи път през 18-ти век и е донесен от мореплаватели, които внасяха подправки и тропически растения от Азия предимно в Холандия, Англия и Португалия, а оттам по-късно е стигнал и до нас.

Според начина си на растеж бамбуците могат да се разделят на две основни типови групи.
Първите са растения, които растат на групи, а вторите са разклонени.

• Кустовидните видове бамбук, които се покриват с листа още от земята, не се нуждаят от бариери срещу неконтролирано разрастване. Те са подходящи предимно за по-малки градини.

• Разпространяващите се чрез издънки видове с ризомите си (корени) много бързо се разпространяват в околното пространство и обикновено изискват ограничаване на пространството със специална противокоренова фолио с дебелина 1–2 мм, простираща се на дълбочина 70 см. С течение на времето разклоняващите се растения могат да покрият и по-големи площи.

Бамбусите могат да се засаждат от пролетта до началото на есента. Идеалната почва за тях е лека, пропусклива и в същото време питателна – не прекалено кисела, която можем да смесим чрез добавяне на пясък, перлит или керамзит. Особено младите, буйно растящи разсадници се нуждаят от достатъчно азот в почвата. При засаждането добавяме бавноразтворими азотни торове или сух оборски тор. Растенията се торят редовно, например с азотни торове за трева. В края на лятото торим растенията с тор с ниско съдържание на азот и повишено съдържание на калий и магнезий, което ще подпомогне узряването на младите издънки и добрата подготовка на растенията за зимата. Поливаме ги редовно и обилно. От пролетта до лятото ги размножаваме чрез разделяне на туфите.

Младите бамбукови издънки са отличен зеленчук, който се сервира както като гарнитура, така и като самостоятелно ястие.

Внимание! Пресните издънки съдържат голямо количество вредни вещества – те обаче се разграждат при варене, затова е необходима задълбочена термична обработка преди консумация. За храна можем да използваме и плодовете на бамбука. Зрелите зърна се изсушават и се смилат на брашно.