Екзотично дърво, чиито плодове приличат на портокали – оранжева маклура

Екзотичнитедървесни видове не обичат нашата зима – обикновено замръзват през нея. Един от тях е и оранжевата маклура. Оранжевата маклура (Maclura pomifera) принадлежи към семейство Мореусови и е много топлолюбива. При нас тя е засадена за първи път през 1865 г. в Хлубока. По-късно това екзотичнолистопадно дърво с къс ствол и гъста корона е засаждано в Южна Моравия и Южно Словакия.

В първоначалните си местообитания (за родина на дървото се считат районите около река Ред Ривър в щатите Арканзас, Оклахома и Тексас, както и места в щатите Мисури и Луизиана) това двудомно дърво може да достигне височина до 20 метра. При нас, в средноевропейските условия, височината му обаче е значително по-малка – само 5 до 8 м. По клоните на дървото има твърди бодли с дължина до 2,5 см, но съществува и безбодлива разновидност – Maclura pomifera Inermis.

Растението цъфти през април и май. Цветовете са незабележими, зелени, но плодовете му могат да достигнат диаметър до 15 см. Плодовете приличат напортокалите – с силно набръчкана кора, а също и на плодовете на двукрилния гинко. Поради това понякога я наричат „оранжева портокалка“.

Освен вече споменатата топлина, за успешното си развитие растението се нуждае от пропускливапочва и климат с повишена въздушна влажност. Идеалният годишен обем на валежите е от 600 до 1000 мм. Предпочита места на пълно слънце. Зимните температури под −20 °C ѝ вредят; младите растения обикновено биват унищожени от студа, докато по-възрастните обикновено се възстановяват добре дори след дълбоко замръзване. В страните на произход расте и на места, които понякога се наводняват, но понася и екстремна суша. Лесно се разраства и на места, където липсват силни конкурентни видове, образува гъсти насаждения.

Цялото растение е пронизано от млечни канали, което, заедно с бодлите, представлява неговият начин на защита срещу изяждане от тревоядни животни. Млечните канали служат за заздравяване и лечебни процеси, ако растението бъде повредено. При нашите климатични условия плодовете не успяват да узреят достатъчно и остават само със зелен цвят.

Внимание – плодовете не са ядливи. Листатана маклурата могат да се използват икономически, а именно като храна за гъсениците на копринената пеперуда (тя е от същото семейство като черницата). Маклурите се ценят заради своята златистожълта до тъмнокафява дървесина, която е твърда и с копринен блясък, като външният бял слой е с дебелина най-много 2 см. Дървесината е устойчива на термити и плесени, тежка е и добре издържа на въздушната влага. До днес традиционно се използва за изработване на лъкове. Недостатъкът ѝ е, че се боядисва или лепи трудно. Дърветата са устойчиви на градското замърсяване на въздуха и на пътната сол; използват се като пионерни растения при рекултивацията на отвалите от повърхностни мини, както и за борба с ерозията на почвата. Растенията се използват за засаждане на плътни живи плетове.

Научни изследвания са доказали, че сред веществата, съдържащи се в маклурата, е кемпферолът – намаляващ риска от сърдечно-съдови инциденти. Освен това тя съдържа вещества като помиферин с антидиабетично и антиоксидантно действие. Веществата от маклурата се извличат единствено в синтетична форма. За отглеждане в нашата страна се препоръчва сортът Maclura pomifera ‘Fan d’Arc’, който е най-устойчивият сред популярните сортове. Растенията се отглеждат от семена.