Омайният аромат на лавандула

Лечебната лавандула е не само прекрасно билково растение, но и има многостранно приложение. Отглеждаме я заради прекрасния ѝ аромат, тя има лечебни свойства и придава изразителен вкус на ястията. Освен това помага за прогонването на някои вредители както в дома, така и в градината.

Лавандулата принадлежи към семейство Лампарови. Това е вечнозелен храст с тесни сиво-кафяви листа и лилави цветове. Изведени са обаче множество сортове с различни цветови вариации. Цветът на цветовете на лавандулата може да бъде бял, син, но и розов. Достига височина от 50 до 60 см и цъфти от юли до август. В народната медицина се използват стъблата, листата и цветовете.

„Лавандулата е една от най-популярните билки. Тя привлича не само с красотата и аромата си, но и с тайнствената си лечебна сила.“

Отглеждането ѝ не е трудно. Обича по-скоро песъчливи, пропускливи, неутрални до алкални почви и слънчеви места. Не я поливаме прекалено много, внимавайте с това! Няма нужда да се добавят специални хранителни вещества в почвата. Понася пряка слънчева светлина – колкото повече слънчеви лъчи ѝ осигурим, толкова по-ароматни стават цветовете. След цъфтежа растенията се подрязват. Подрязваме ги и през пролетта, за да бъде растението разклонено и да се оформи добре. Подрязваме 1/3. Не подрязваме обаче до вече одървенелите стъбла, тъй като това може да доведе до загиване на растението.

През зимата покриваме лавандулата с иглички. Някои видове обаче изобщо не са устойчиви на студ. Лавандулата се размножава чрез семена, разделяне на туфи или резници от издънките на едногодишните растения.

Растениятамогат да се използват за отблъскване на листни въшки или мравки, като ги засадим например между лехите. По същия начин ще защитим насажденията от зеле и други кръстоцветни. Ароматът на лавандулата ще заглуши миризмата на зелето и по този начин ще объркаме белите пеперуди. Достатъчни са няколко растения по краищата на лехите. В дома можем да използваме ароматни торбички или връзки от лавандула. В гардероба тя ще предпази бельото от молци и ще помогне и срещу мухите.

Цветовете на лавандулатасъдържат от 1 до 3% етерично масло (предимно линалиацетат, както и борнеол, изоборнеол, гераниол, лоналол, цинеол, кафър и други съставки) и около 12% танини, както и антоциани, горчиви вещества и смоли. В листата има повече танини, но по-малко етерично масло. Най-често я използваме под формата на отвара или тинктура. Съдържащите се вещества потискат растежа на бактериите, имат леко успокояващо действие върху централната нервна система, леко понижават кръвното налягане, доказали са своята ефективност при стомашни спазми и по време на възстановяване, имат леко диуретично действие и регулират чревната дейност при метеоризъм и диария, стимулират панкреаса към по-голямо производство на ензими. Външно се използва като съставка в мазила при възпаления на нервите, ревматизъм или подагра (етеричното ѝ масло подпомага кръвоснабдяването на кожата), а във вани може да се използва при трудно зарастващи рани. Пликче със сушена лавандула, поставено под възглавницата, или няколко капки масло, капнати върху нея, според някои спомагат за спокоен сън.