Голите места се покриват с почвопокривни растения

Обикновено те се разпространяват чрез пълзящи и увиснали коренища или клони и могат да покрият голата почва, като образуват непрекъснат зелен или цъфтящ килим. Изборът на вида зависи от избраните почвопокривни растения, условията, на които ще трябва да издържат, и от това дали искате просто да озелените мястото или да имате цъфтяща площ през цялото лято.  

Сред почвените покривни растения ще намерите както многогодишни растения, широколистни и вечнозелени храсти, така и иглолистни. Покривни могат да бъдат и някои едногодишни растения, но това е наистина само за един сезон, през който те запълват празните места преди постоянното засаждане.  

От богатата гама можете да изберете растения както за сенчести, така и за полусенчести места; ще намерите растения за влажни места, както и за такива, изложени на слънце през целия ден.
Покривните растения добре обхващат дори по-стръмните склонове с гъста зеленина. Използвайте разрастващата се способност на почвопокривните многогодишни растения на по-неблагоприятни места – те обикновено понасят добре и сухите почви по склоновете.
За засаждане на тези места можете да използвате арабис ( Arabis), иберис (Iberis), жълт кантарион (Hypericum calycinum), армерия (Armeria), които образуват наситенозелени туфи, а също така добре ще расте и седум(Sedum spurium). Не се притеснявайте да засаждате и ерики и ерикоиди на слънце (не са подходящи за склонове), тъй като на сянка ериките страдат от гъбични заболявания. На сянка и полусянка ще расте например перуника, която обаче се развива успешно и на слънце. За кратко време ще покрие площ от няколко квадратни метра ниската пълзяща лизимахия (Lysimachia). Отлично покривно растение е и белодробникът – пролетно цъфтящо растение с пъстри листа, както и бергенията, която се разраства добре на сянка. 

„Използвайте разрастващата се способност на почвените многогодишни растения на по-неблагоприятни места; те обикновено понасят добре и сухите почви по склоновете.“

Като почвопокривни растения могат да се използват някои увивни дървесни видове – бръшлян (Hedera) и присос(Partenocissus).
Бръшлянът покрива голяма площ със зелените си листа дори в дълбока сянка, но не разочарова и на светли места. Той е дълголетен и практически неунищожим: не замръзва, вятърът не му пречи, снегът не го счупва, а дори и след радикална подрязка близо до земята отново пониква. Отлично се приспособява към терена и остава зелен в продължение на години.
Бръшлянъте нещо като плевелен увивен храст, но покрива много бързо и надеждно големи площи. През зимата той се сбогува с листата си, но ярките есенни цветове компенсират това.

Тези растения трябва да се засаждат доста гъсто – за бърз ефект от засаждането това означава около десет растения на квадратен метър. По-дребните растения (например пълзящата върба) могат да бъдат на разстояние от петнадесет сантиметра едно от друго. По-малкото количество растения също не е проблем – пълзящите коренисти издънки сами се вкореняват, достатъчно е само да ги насочите там, където ви е необходимо. 

След засаждането осигурете на растенията достатъчно влага, по-възрастните растения ще се справят сами. Ако след известно време растителността стане грозна и неразгледаема, можете да подмладите растенията чрез подрязване – в края на лятото или рано през пролетта.