Чили чушките са полезни за здравето. А защо всъщност са толкова люти?

Като цяло важи правилото, че колкото по-малки са чушките, толкова по-люти са. Пресните са по-люти от сушените или смлените на прах. Най-лютите части на чушките са ребрата и семките. За тяхната лютост е отговорен растителният алкалоид капсаицин. Той принадлежи към групата на капсаициноидите, която съдържа и други люти вещества като дихидрокапсаицин. В малки количества се съдържат също нордихидрокапсаицин, хомокапсаицин, хомодихидрокапсаицин и други.
Усещането за лютост възниква при контакт на капсаицина със слизистите. Алкалоидът капсаицин стимулира нервните окончания в устата, носа и стомаха. По този начин предизвиква усещане за парене, дори болка. Това е същото, както когато се изгорите от някакъв горещ предмет или си изгорите устата с горещ чай. Организмът започва да реагира с повишено отделяне на течности, които имат за цел да „измият“ веществото от тялото, затова след консумацията на нещо прекалено люто се появява изпотяване или сълзене.

Пикантността на чилито се определя според скалата на Сковιλ, която варира от 0 до 15 милиона SHU (Scoville Heat Units), като горната граница на скалата се състои от чист капсаицин. Сладките чушки, съдържащи по-малко капсаицин, достигат 5000 SHU, докато по-лютите чили са около 50 000 SHU. Вероятно най-лютата чушка е сортът „Тринидад Моруга Скорпион“, при който е измерена лютост до 2 000 000 SHU.

Чили чушките обаче са полезни и за тялото ни. Знаете ли как?

Те съдържат протеини и фибри, много витамини С и А, както и високо съдържание на желязо. Те помагат при отслабване, понижават холестерола, предпазват ни от появата на язви, подобряват настроението, намаляват апетита към сладкиши, въздействат благоприятно върху кръвообращението, храносмилането и противодействат на раковото разрастване, предотвратяват образуването на кръвни съсиреци. Те са ефективна превенция срещу хроничните възпаления на синусите и запушения нос, като значително укрепват имунната система. Освен това се считат за естествен афродизиак.

Колкото по-дълго се варят чушките в ястието, толкова по-люто става то, затова ги добавяме едва в края на готвенето. Ако е прекалено люто, можете да опитате с чашка по-силна спиртна напитка, парче хляб или нещо по-мазно, например бекон. Водата не помага особено, главно защото капсаицинът е неразтворим в нея. В устата той се свързва с молекулите на липидите (т.е. мазнините) и сред тях достига до рецепторите за болка; за да се отървете от него, е необходимо да се наруши връзката с липидите. Водата не разтваря мазнините, затова е по-добре да се използва алкохол или директно механично нарушаване на връзката – например парче хляб или бекон. Освен това капсаицинът се свързва много лесно с бекона, а след това го „измивате“ заедно с него към по-далечни части на храносмилателния тракт, откъдето вече не възприемаме сигналите на рецепторите.