Азбука на билките – байкалски шишак

Байкалската шишак (Scutellaria Baicalensis L.) е многогодишно растение от семейство Лъжичкови, достигащо височина от 50 до 100 см. Среща се по целия свят, но е най-разпространено в умерения климатичен пояс. Расте на сухи и каменисти места, като може да се намери и в песъчливи степи и по бреговете на реките.

В традиционната китайска медицина се използва от много години за лечение на почти всички човешки недъзи. Първите сведения за растението датират още от времето преди нашата ера, когато билката се е използвала предимно в Япония и Китай срещу алергии. Тя е била популярна и в Америка. Въпреки уникалните си лечебни свойства, за съжаление шисакът не е много известен в Европа.

Растенията израстват от коренища или грудки. Има прав стъбло и прости, копиевидни листа с яркозелен цвят. От пазвите на прилистниците израстват устнисти цветове.

Растението цъфти от края на лятото до есента с цветове в ярко синьо до пурпурно. Плодовете са конусовидни твърди плодове, откъдето идва и името на растението. През есента или пролетта от три- до четиригодишните растения се събират корените, листата и стъблата.

Листата и стъблото съдържат скутеларин, а коренът – флавоноидите байкалин и вогонин. Сред останалите вещества са стероли, бензоена киселина и други.

Използва се при стрес, депресии и други заболявания на нервната система. Ефективен е за намаляване на алергичните реакции като астма, екзема, сенна хрема и уртикария, използва се за детоксикация на организма. Действа благоприятно при болки в ставите. Потвърден е ефектът му при лечението на ревматоидни възпалителни заболявания.
Шишакът е също така мощен антиоксидант. 

Най-ефективната форма, в която може да се приема шишак, е тинктурата, но може да се намери и под формата на капсули.