Зимата е време за планиране. (3)

Днес ще завършим представянето на най-често отглежданите декоративни треви.Декоративните треви в лехите с многогодишни растения правят чудеса – елегантният им вид е впечатляващ, придават им структура и динамика и са красиви почти през цялата година. Изборът от видове и сортове с разнообразни цветове и форми е огромен. Те могат да създават впечатляващ фон за други растения, да допълват групи от дървесни видове, алпинеуми и верескови насаждения, а на малки площи големите солитерни видове дори могат да заменят храстите.

Хаконехлоа (Hakonechloa macra)

Произхожда от югоизточната част на остров Хоншу в Япония, където расте във влажни цепнатини и пукнатини по скалите. Тънките, извито надвиснали, дълги листа образуват елегантен, гъст, хълмист туф, чийто диаметър в зряла възраст може да достигне до 60 см. През есента листата придобиват бронзово-червен цвят. От август на растението израстват незабележими, разпръснати класове с цвят от бежово до махагон. Растението предпочита по-хладна полусянка, въпреки че различни източници посочват както слънчево, така и сенчесто място; всъщност по-важна е комбинацията от температура, влажност и слънчева светлина. При нашите климатични условия на тази трева ѝ подхожда по-скоро сенчесто място, където ще има достатъчно влага през лятото. При някои сортове с пъстра окраска обаче прекалената сянка може да доведе до непълно оцветяване на шарката по листата. Hakonechloa расте сравнително бавно и отнема повече време, докато се образуват гъсти туфи, но за сметка на това е дълголетна. Има нужда от влажна, но пропусклива почва – достатъчното количество влага е от решаващо значение особено през лятото, докато през зимата не понася влагата много добре, затова е по-добре да не се покрива (тя е напълно устойчива на студ), за да не загние.

Синя молиния (Molinia caerulea)

Населила се е почти в цяла Европа чак до Кавказ, а диворастяща е открита и в Северна Америка. В природата я срещаме на много различни местообитания – от блата, през пасища и планински склонове, до относително сухи верескови полета. Благодарение на адаптивността и надеждността си, тя може да се използва отлично на различни места в градината. Най-добре обаче ще се развива на открити, слънчеви площи, като в изключителни случаи понася и краткотрайна полусянка. Безколенцето образува компактни туфи от тесни, зелени листа, които умират през зимата. То е закрепено от гъста мрежа от жилави корени. През есента листата придобиват златисти до оранжеви нюанси. В края на лятото по дългите, извиващи се стъбла разцъфват редки съцветия от зелено-бежови цветчета с почти черни тичинки.

"