Направете си собствен тор – така ще се отървете от голямо количество градински и кухненски отпадъци

Идеалният тор, който, освен всичко друго, повишава устойчивостта на растенията срещу вредители и болести, е компостът. Няма да ви струва нищо, освен малко труд, а освен това ще се отървете от голямо количество градински и кухненски отпадъци. От какво се нуждаете? Преди всичко от търпение – компостът трябва да узрее достатъчно, едва тогава ще повиши плодородието и качеството на почвата.

Думата „компост“ произлиза от латинското „compositum“, което означава „състав“, „съчетание“ – и наистина съставът е най-важен. Може да се компостира почти всяка органична материя, но важно е общото съотношение между въглерод и азот. Ако в компоста има прекалено много въглерод (т.е. много слама, хартия, дървесни стърготини, дървени трески), процесите се забавят, изтича CO₂ и се получава торф, а при излишък на азот (кухненски отпадъци, трева) настъпва гниене и се отделя амоняк.

Какво не трябва да забравяте да спазвате?

Към компоста добавяме пръст. Малко количество пръст, около 10 %, ускорява процесите на преобразуване. Внимание, по-голямо количество би забавило процесите на разлагане. В компоста е необходимо да се поддържа оптимална влажност, за да се създадат най-подходящите условия за зреене. Не забравяйте да предпазвате компоста от слънцето. Ако материалът в компоста е прекалено сух, микроорганизмите преминават в състояние на покой и преработката спира (сухия компост можем да навлажним с вода или например с билков фермент – отвара). Ако, напротив, е прекалено влажен, в него има малко въздух и вместо аеробни процеси преобладава анаеробното гниене (ако съществува риск от прекомерно навлажняване, ограничаваме достъпа на вода чрез покриване). Към компоста добавяме и смесваме различни видове материали, които натрошаваме – нарязаните на ситно части се превръщат в компост по-бързо. Неузрелия компост преобръщаме. Превръщането на веществата може да се ускори с бактериален стартер (продава се в магазините, но същия ефект има например закваска от коприва, костил, жабец или дори птичи тор).

Какво може да се добави в компоста?

Сред материалите, подходящи за компостиране, е косената трева, която е добре да се остави предварително да изсъхне, ако нямате на разположение друг материал за смесване. Клонките и клоните служат като долна слой при залагането на компоста, тъй като позволяват достъп на въздух. Необходимо е обаче да ги натрошите или поне да ги нарежете на парчета, по-малки от 5 см. Листата е добре първо да се оставят да ферментират отделно на купчина, тъй като различните видове се разлагат за различно време. След ферментацията към тях добавяме пръст и стар компост. Торфите е най-добре да се компостират отделно – подреждаме ги на слоеве с корените нагоре и след това ги смесваме с останалия компост.

Кафената утайка е любима храна на земните червеи, които са много полезни за компоста. Кората, хартията и картона, които не са с печат, предварително се разкъсват и навлажняват. Плевелите могат да се добавят само преди цъфтежа, тъй като унищожаването на семената в компоста не е стопроцентно ефективно. Що се отнася до дървесната пепел, не я добавяме в количества, по-големи от 3–5 кг на м², а пепелта от кафяво и черно въглище е по-добре да не се добавя изобщо, тъй като съдържа голямо количество тежки метали.