Всичко за отглеждането на прасковени дървета

Прасковите са сравнително краткоживеещи дървета, които живеят средно 15–20 години. В зависимост от избрания тип подложка достигат максимална височина от 5 метра.

Вероятно произхождат от Китай, откъдето „персийските ябълки“ са стигнали до Рим, а оттам – и до Европа. При нас, в Чешката република, се отглеждат най-често под формата на полудърво или четвъртствол.

Обикновената праскова расте и в див вид като храст.

Прасковите са топлолюбиви и чувствителни към общите почвени условия.

Какво трябва да се има предвид при избора на място за засаждане?

На прасковите им подхожда слънчево, достатъчно открито място, най-добре на надморска височина до 250 м, ориентирано на юг и в същото време защитено от северните ветрове. Почвата трябва да е по-суха, хумусна, варовита и плодородна, със средна плътност до песъчливо-глинеста.

Прасковите могат да се отглеждат и на по-високи места (над 450 м над морското равнище), но тук е наистина необходим правилният избор на място. Полудърветата и джуджетата засаждаме най-често на разстояние 5 x 3 до 4 м.

Преди засаждането на дървото премахваме изсъхналите корени, останалите ги подрязваме и го накисваме във вода поне за 2 часа. При пролетно засаждане извършваме основна резка, а при есенно засаждане оставяме резката за пролетта.

На младите дървета осигуряваме подходяща опора през първите години от живота им, като някои ще се нуждаят от нея през целия си живот. Забиваме колчето в вече изкопаната яма, след което поставяме дървото вертикално и го засипваме с пръст. Повдигаме дървото и леко го разклащаме, за да може почвата да проникне добре и под корените. Допълваме субстрата, уплътняваме го и накрая закрепваме дървото към кола. Новозасаденото дърво трябва да се полива обилно с около 15 литра вода. След като водата се абсорбира, мястото на засаждане може да се мулчира с кора или листа.

За да подпомогнем размера и качеството на плодовете, е важно торенето и след цъфтежа. В противен случай допълваме основните хранителни вещества, предимно калий и азот (азот в по-малко количество). Можем да торим и със зрял оборски тор, но за това е необходим известен опит (за тригодишно дърво около 10 кг тор, за петгодишно – 20 кг и т.н.). Могат да се намерят обаче и специални торове, предназначени директно за прасковени дървета, които ще ни улеснят цялата работа. Усвояването на хранителните вещества ще подпомогнем чрез пръскане на листата с разтвор от лигнохумат (който използваме и за други дървета или зеленчуци).
Дърветата имат най-голяма нужда от вода главно през май и юни, а след това – около 3 седмици преди реколтата. Водата трябва да се абсорбира добре в почвата, за да не започнат корените да гният.

Прасковите могат краткосрочно да издържат на студове до -25 °C, но са сравнително податливи на измръзване. Подготвяме ги за по-студеното време, като ги обвиваме с тръстика, юта или намазваме ствола и основните клони с варов разтвор (20% разтвор от гасена вар и вода).

Прасковите и нектарините страдат от редица болести, както и другите плодни дървета. Типична сред тях е например къдравостта, при която по листата първо се появяват жълто-зелени, а по-късно червени, изпъкнали мехури, които се уголемяват и по този начин деформират целия лист. Листата изсъхват и опадат.
Превенцията се състои в пръскане през есента с фунгициди, съдържащи меден хидроксид, като „Champion“, „Kocide“ и други.
Нашите баби са използвали мляко за пръскане на листата. Ако сте привърженици на екологичното отглеждане, непременно опитайте този метод. Млякото променя рН на повърхността на листата, което предотвратява появата на гъбички и някои животински вредители.

Ако клонките на вашето дърво изглеждат изгорели, листата изсъхват, но не опадат, а цветовете са като изгорени от студ, вероятно става дума за монолиоза. Дървото се третира превантивно в началото на цъфтежа и след края му, особено ако пролетта е студена и дъждовна. Навиването и пожълтяването на листата, както и последващото им опадане, се причиняват и от прасковените листни въшки, които са преносители и на други вирусни болести.
Най-добрата превенция е още през зимата да се извърши пръскане със „Сулка“ или друго средство срещу зимуващите вредители.