Патладжанът обича топлината и ще ви възнагради с пъстри плодове

Но не се отчайвайте – за радост на чешките градинари са създадени сортове, които са приспособени и към нашите по-хладни климатични условия, като например патладжанът „Чешки ранен“, чиито плодове макар и по-малки, запазват класическата си яйцевидна форма, имат тъмнолилава лъскава кора и плътна, кремавобяла месеста част. От всички сортове те са най-устойчиви. Ако обичате разнообразието както в лехите, така и в кухнята, със сигурност ще оцените и други чешки сортове, като например „Беатрис“ (бели плодове), „Клара“ (лилави плодове) и „Серена“ (розови плодове).

От останалите сортове можем да споменем например„Black Beauty“ – късен сорт с големи, тъмнолилави плодове, „Джиото F1“ – хибрид, поради което е сорт с висока добивност, с големи лилави плодове, устойчив на някои болести, „Виолета Лунга“ – дава тъмнолилави, продълговати плодове, а „Сноуи“ и „Лонг Грийн“ са сортове с бели и зелени плодове.

Патладжанитесамного взискателни към топлината и сравнително податливи на нападения от вредители, но въпреки това си струва да опитате да ги отглеждате. Плодовете от собствената градина са отлични и не могат да се сравняват с тези, които се купуват.
 
В нашите климатични условияпатладжанитеса предназначени за отглеждане в оранжерия или под фолио. На лехи ги отглеждаме само в по-топлите райони и на защитено място (до стена, която през нощта отделя натрупаната топлина и предпазва от течение), почвата също се мулчира с черно нетъкано текстилно покритие, което спомага за затоплянето ѝ.

Семенатана патладжаните засяваме в началото на март, като ги засяваме или в субстрат за сеитба, или в перлит. Покриваме съдовете със семената с фолио или стъкло, за да поддържаме по-добре влажна и стабилна среда, и ги поставяме над източник на топлина (например над радиатор, ако имаме възможност). Поливаме ги леко според нуждите. След като на патладжаните израснат поне четири истински листа, можем да ги пресадим в отопляема оранжерия; в неотопляема оранжерия е по-добре да ги пресадим едва след като минат студовете. На лехите ги предпазваме още дълго време с бял нетъкан текстил. За добър растеж те се нуждаят от топлина, влага и много хранителни вещества. По-нататък ги отглеждаме по същия начин като стълбовите домати – връзваме ги към опора иотстраняваме страничните издънки, като оставяме максимум четири основни. В оранжерията проветряваме, за да бъдат опрашени патладжаните, но внимаваме за течения, които не се отразяват добре на растенията.

Оставяме по пет до седем плода на растението, а останалите отстраняваме. Растението не би успяло да подхрани повече от тях и резултатът би бил незадоволителен. С растежа на плодовете нарастват и нуждите на растенията от поливане; поливаме вечер, тъй като патладжанът, подобно на доматите, расте през нощта.

Патладжанитечесто се нападат отпаяковите акари и листните въшки. За борба с тях предпочитаме да използваме биологични препарати. Евентуалното нападение трябва да открием възможно най-скоро, за да предотвратим по-големи щети, затова ги проверяваме редовно. От болестите най-често се среща мана.

Плодовете се събират постепенно, според нуждите. Някои сортове изискват ранно събиране на първия плод. Ако той не бъде отстранен от растението, останалите не се развиват. Отрязваме ги от растенията с ножици. Те издържат на краткосрочно съхранение на сухо, леко прохладно място. Патладжаните са леко отровни в сурово състояние, затова винаги изискват термична обработка – не забравяйте това!