×
Търсене в блога

Дори и през зимата градината може да бъде красива и пълна с цветове

И то не само цветовете, но и ароматите, плодовете и цветята.

За да бъде градината красива и през зимата, се изисква внимателно планиране, конкретни видове и сортове/култивари растения и отлично познаване на местните условия. Можете да започнете със снимки на зимна градина, които ще ви помогнат да се ориентирате в детайлите – например къде слънцето грее най-силно, къде замръзва най-много и къде се образуват снежни преспи.

С вечнозелеността си ще ви зарадва ескалонията (Escallonia). Това е вечнозеленодърво със стъбла или стъбълчета със сивкава, лющеща се кора, достигащо височина до 3 м. Някои видове са покрити с твърди косми с различна гъстота, а листата са кожести, лъскавозелени. Не са взискателни към почвата, но се нуждаят от достатъчно влага, поради което често се срещат на дългосрочно наводнени места. Изискват напълно слънчеви местообитания, понасят както планинска, така и солена крайбрежна среда. Някои сортове издържат дори на сурова зима, при която хвърлят листата си, но дървесината им не замръзва.

С формата си, а също и с вечнозелеността си, привличат вниманието палмовите. Например, палмовото дърво с остри листа (Ilex aquifolium) е ценено вечнозелено дърво, декоративно през цялата година с наситено зелени лъскави листа, а през зимата и с яркочервени плодове. Сортовете са огромно количество, като повечето от тях са женски клони.
Някои имат петнисти или леко назъбени листа (например 'Argenteomarginata', 'Aureovariegata' и 'White Cream'), други имат цели листа и са без бодли ('Integrifolia', 'Heterophylla'), има и сортове с жълти и дори бели плодове ('Bacciflava', 'Fructo Alba'). Зимзеленът с назъбени листа (Ilex crenata) по външен вид донякъде напомня на бокс (Buxus). Тя добре понася подрязването и затова е подходяща за живи плетове и за оформяне. Култиварите са многобройни, като някои от тях, например 'Microphylla', имат нисък, джуджев ръст.

„Внимателният подбор на растения за зимната градина се отплаща многократно. Изберете видове, които са идеална украса през цялата година.“

В градината красиво се откроява и хартиената бреза(Betula papyrifera). Това е дърво с височина до 24 м, често многостъблено, с неравномерно яйцевидна корона. На младите клонки кората е черно-кафява, но по ствола и по дебелите клони е кредаво бяла до розовееща, гладка, украсена с напречни лентици. Кората се състои от тънки слоечета, които се отлепват като хартия, без да се стигне до по-дълбоко нараняване, което би могло да доведе до загиването на дървото. Освен това през есента той губи листата си много бавно, така че дори при първия сняг може да образува пъстър килим от листа.
Тайната на цветовете, скрита в кората, предлага ислива на Маак (Prunus Maackii). Кората е кафяво-жълта, до кехлибарена, хартиена, подобна на тази на брезата, а младите клони са окосмени и жълти.
Сортът „Accolade“ – височина 6 м, цъфти още в средата на януари, а „Cheal’s Weeping“ има висящи клони; цветовете са пълни, розови. В зимната градина с мозайката от кората си впечатляващо изглеждат също платанът, хартиенолистният клен (Acer griseum) или двукрилният гинко, стига да им намерите подходящото място. В изключително студените райони обаче нито едно от тях не е подходящо.

Корнусите губят листата си през зимата, но най-популярният бял корнус (Cornus alba) от октомври нататък се гордее с червената кора на клоните си – през този сезон това обикновено е най-голямата атракция в цялата градина. По време на вегетационния период тя е масивен храст, който може да се използва за жив плет или да се засади като солитер. Корнусите не са взискателни към грижите и изглеждат красиво през цялата година. Коруна копринена (Cornus sericea), сорт „Flaviramea“, е разклонен храст, който украсява градината ви с яркожълти стъбла, особено през зимата, когато зелените ѝ яйцевидни листа опадат. Преди да опадат, те придобиват красиви оранжево-червени нюанси. Цъфти от май до юни с гъсти и обилни съцветия. От дребните жълтеникаво-бели цветя през есента се образуват бели плодове. Храстът достига височина от 2 до 3 метра.
Cornus sanguinea, на чешки „кървава кизил“, е елегантен, гъст храст, образуващ съцветия от бели цветя. Червените клони ще освежат вашата градина, особено през зимата. Атрактивни са и зелените листа, които през есента придобиват различни нюанси на червеното; храстът достига височина и ширина от 2 метра.

Какво да сеем през септември

А през цялата година можете да отглеждате у дома екзотични растения – опитайте да отгледате от семе цитруси, бананово дърво, кафеено дърво или пасифлора. Бърза реколта в саксия ще ви осигури микрозеленето.

Свързани статии

Menu

Меню