Палма – символ на Коледа и целогодишна украса за градината

През коледния сезон я срещаме на коледни картички и различни украси. В Чехия първите зимни зелени се появяват едва около 1880 г. благодарение на княз Рохан, който ги засажда в парка на замъка в Сихров. Още древните римляни изпращали клончета от палма на приятелите си по време на празненствата за зимния слънцестоен като знак на привързаност; този обичай се е запазил и до днес в съседна Германия. Палмата се възприема като символ на вечния живот в християнската традиция. Бодливите листа на падуба са се свързвали с короната на Христос, а червените плодове – с кръвта му. Изкуствено са създадени около 400 вида падуб, някои от които образуват храсти, а други могат да достигнат размерите на дървета.

Засадетепалмовото дърво на топло място, защитено преди всичко от зимното слънце, най-добре на полусянка.
При засаждането почвата трябва да се обогати с торф, като тя не трябва да е прекалено суха. През студени зими палмовият храст може да замръзне, затова е препоръчително да го покриете за зимата с иглички или листа. Обилното поливане преди настъпването на студа и замръзването на почвата си заслужава, тъй като оказва благоприятно влияние върху презимуването на растенията. Замръзването не пречина зимната зеленина. Напротив, изсушаващите ветрове ѝ вредят, особено през зимата . Зимната зеленина понася сравнително добре подрязването, затова е подходяща и за отглеждане в живи плетове. Ако при сортовете с пъстролистни листа се появят издънки с изцяло зелени листа, ги отстраняваме редовно. Растенията растат сравнително бавно, но достигат висока възраст (до 300 години). 

Най-известните видове падуб

Остролистна падуба (Ilex aquifolium) – сравнително издръжлив и жилав храст, характерен с твърди, назъбени по краищата листа, които остават зелени дори през зимата. Изведени са и сортове с пъстри листа. Поради опрашването на плодовете е необходимо да се засадят заедно мъжки и женски растения.

Илекс алтакларенски (Ilex x altaclarensis) е самоопрашващ се вид, който дава плодове дори при засаждане на едно растение.

Илекс вертицилат (Ilex verticilata) – плодовете му узряват по-рано от тези на предходния вид, а именно още през октомври и в началото на ноември. Тя е листопадна – след опадането на листата плодовете остават на храста, понякога дори до Коледа и по-дълго.

Зимзеленът с назъбени листа (Ilex x Renata) произхожда от Япония и образува много гъсто разклонени, бавно растящи храсти. Листата са малки, с гъсти назъбвания, а плодовете са черни.

Парагвайската илекса ( Ilex paraquariensis) произхожда от Южна Америка. От нейните дървесни млади клонки се приготвя местен специалитет – чайът, прочутият мате, който има тонизиращо действие върху нервната система, премахва умората, използва се за укрепване на имунитета, а антиоксидантните му свойства забавят стареенето. Сервира се в съд от издълбана тиква и се пие със специална сламка.

Хвойната се е използвала и в народната медицина. Горчивият отвар от листата се е използвал като средство срещу подагра и ревматизъм, както и като подпомагащо средство при настинка, кашлица или грип. Внимавайте обаче с плодовете, те са силно отровни (доза от 20 до 30 зърна може да убие възрастен човек), но за птиците, напротив, са желан деликатес.