Богатата реколта от тиквички изисква достатъчно влага и хранителни вещества

Тиквичките са многостранен плодов зеленчук, който намира широко приложение в кухнята – както в топлите, така и в студените ястия, както в сладки, така и в солени ястия. Отглеждането им не е трудно, а в същото време дават богата и постоянна реколта. Някои сортове тиквички са и декоративни.

И така, как да отглеждаме тиквичките правилно, за да се радваме не само на голяма, но и преди всичко на здрава и вкусна реколта?

• При сухо време поливайте тиквичките с отстояла, най-добре дъждовна вода.

• По време на завязването на плодовете растенията се нуждаят от достатъчно влага и хранителни вещества.

• За торене са идеални органичните торове или растителни екстракти, богати на калий.

Ако растенията не се отглеждат върху мулчираща тъкан, е препоръчително почвата под тях да се мулчира с органичен материал. Слойът не трябва да е прекалено дебел, за да не се крият под него охлюви и да не затрупва шийката на растенията.

Плодовете се подлагат на сух мулчиращ материал (слама, дървени стърготини) или на дъска, плочка и подобни, за да не плесенясат върху влажната земя.

Тиквичките се събират, когато достигнат дължина от 7 до 15 см, най-много до 20 см. По-малките плодове са по-вкусни и не се притеснявайте, че с ранното събиране ще се лишите от достатъчен обем на реколтата. Когато на растението няма узрели плодове, то продължава да образува все нови и нови плодове, за да осигури семена за следващото поколение.

Берете плодовете с ръкавици и тениска с дълъг ръкав, тъй като стъблата и листата на растенията често са покрити с бодли или твърди косми.

Тиквичките се отрязват от растението с остър нож, като се оставя дръжка с дължина няколко сантиметра – така те ще се запазят в добро състояние на хладно място дори и няколко дни.

Ако ето есента е топла, събирането на реколтата от по-късно засетите растения може да продължи много дълго. Ако температурата спадне под 4 °C, тиквичките губят от качеството си и кората им често се поврежда. Трябва да се съберат навреме, а ако е необходимо, растенията се предпазват с бял нетъкан текстил.

Тиквичките са отлични не само в топлата кухня – за пържене, запекване и фритюр, но и сурови в зеленчукови салати; от тях се получава чудесна супа или например пастет. Те не губят качествата си и при приготвянето на различни кексове и торти.

Растенията са сравнително устойчиви на болести, но при горещо и сухо време понякога могат да бъдат засегнати от краставична мана ( тогава растенията растат зле и по листата се появява сивкав налет). Профилактиката се състои в редовно поливане, поддържане на леко влажна почва и, разбира се, добро общо състояние на растенията. Заразените листа трябва незабавно да се отстранят. Могат да се използват фунгициди или препарати на естествена основа (растителни масла), които също повишават устойчивостта срещу плесени. Охлювите с удоволствие се хранят с растенията и плодовете. Листните въшки пък могат да пренесат вирусна мозайка върху тиквичките.