Зимата е време за планиране. (2)

Продължаваме с нашата минисерия за най-често отглежданите декоративни треви. Декоративните треви в лехите с многогодишни растения правят чудеса – техният елегантен вид е впечатляващ, придават им структура и динамика и са красиви почти през цялата година. Изборътот видове и сортове с разнообразни цветове и форми е огромен. Те могат да създават впечатляващ фон за други растения, да допълват групи от дървесни насаждения, алпинеуми и верескови лехи, а на малки площи големите солитерни видове дори могат да заменят храстите.

Тръстикова дешампия (Deschampsia cespitosa)

Deschampsia cespitosa се среща на много обширна територия, обхващаща всички континенти. В Европа по-рядко я срещаме на юг, а при нас се среща на цялата територия, особено в по-високите части. Расте на сухи и влажни ливади, пасища, в канавки и влажни гори, а в Китай се среща на надморска височина до 4500 метра. Тръстиката образува гъсти туфи, достигащи при цъфтеж височина до 150 см. Тънките листа (5 мм), плоски, заострени на края, свежозелени, имат от горната страна седем остро изпъкнали ребра и са грапави по краищата. От юни до август на правите, дълги до 0,5 м, твърди стъбла се образуват редки, разклонени, златисти съцветия. Различават се много нейни подвидове. Растенията се развиват най-добре на по-влажни места в полусянка или на слънце с частично засенчване през деня. Като цяло е сравнително приспособима и затова понася и сушата. Идеалната почва е влажна, слабо кисела, но добре пропусклива и богата на хранителни вещества. Расте добре и на неутрални почви. Листата остават зелени до замръзване при -18 °C.
Изпъква най-вече, когато е засадена в по-големи групи, но се вписва отлично и в лехите с многогодишни растения.

Просо пръчковидно (Panicum virgatum)

Просото пръчково произхожда от Северна Америка – от Канада до Мексико. В природата може да се срещне от светли гори и поляни през прерии до пясъчни дюни. Това е много променлив и дълголетен вид, който се адаптира както към сухи, така и към по-влажни почви. Най-добре обаче ще се развива на слънчево, открито място. Просото има изправен, строен хабитус. Тръстиките се разрастват бавно (по-бързо във влажни почви) с помощта на къси подземни издънки. В зависимост от сорта, тесните, удължени листа варират по цвят от зелено до сиво-синьо-зелено, а през есента се оцветяват в нюанси от златисто до огненочервено. Листата се отрязват едва през пролетта (в края на март), за да не прониква вода в туфите през зимата и те да не загниват. В края на юли по синьо-зелените стъбла се появяват съцветия от пурпурно-кафяви цветчета, които разцъфват в бронзово-бежови нюанси. Обикновено върху просото се появяват голямо количество пухкави съцветия, които създават голям прозрачен облак над туфа листа. Цъфти слабо в тежки почви.

"