Цъфтят през голяма част от годината – теменуги за сандъчета и за цветни лехи

Цветятана теменужките не само са красиви, но някои видове дори имат приятен аромат и се срещат в много нюанси и цветови комбинации. Те ще изглеждат добре както в предния двор, така и в декоративните лехи, в сандъчето на прозореца, както и в други преносими съдове. Не изискват никакви специални грижи и лесно се отглеждат дори от начинаещи.

Теменугата (Viola), наричана в народа още „виола“, е двугодишно растение, но може да бъде и краткоживеещо многогодишно. Растението достига височина от 15 до 20 сантиметра и е било отгледано през 19 век от дивата трицветна виола, за която се казва, че е билка на любовта и има успокояващо действие. Виолетките са селекционирани в голямо разнообразие от цветове и комбинации от бяло до черно (вече над 450 вида). Някои са едноцветни, други – многоцветни или с цветно отличаващо се „око“, трети имат интересен рисунък, някои са с дребни цветове, а други – с цветове с размер до осем сантиметра.

В зависимост от периода, в който ги засеем, те цъфтят по същество от пролетта до първите студове (според периода на цъфтеж ги разделяме на ранни, които имат по-дребни цветове, са до голяма степен устойчиви на студ и цъфтят от есента, през меката зима до пролетта; късни, които цъфтят от пролетта до края на лятото; и японски F1 хибриди с големи цветни цветове, които обаче не понасят зимата).

Растенията можем даотгледаме предварително от семена (за пролетно цъфтене засаждаме семената през юни и юли, а за есенно – рано през пролетта), но те ще цъфнат едва на втората година, или можем да си купим вече отгледани разсад. Ако купуваме разсад, той трябва да има 6 – 9 истински листа. Виолетките са едни от малкото цветя, които понасят добре пресаждането дори по време на цъфтеж. Почвата трябва да е хумусна, с достатъчно хранителни вещества, най-добре обогатена с узрял компост, пропусклива и леко влажна. Израстналите разсадчета засаждаме на разстояние 15 – 25 см едно от друго. Ако засаждаме теменужки в саксии, осигуряваме им добър дренаж.

Поливаме според нуждите, което е особено важно по време на суша.Торете 3–4 пъти месечно с тор за цъфтящи растения, като от време на време разрохкваме почвата. Теменужките не понасят пряка слънчева светлина и суша. Предпочитат места на полусянка. При високи летни температури те обикновено спират да цъфтят и започват отново, когато времето се охлади малко. През зимата покриваме теменужките в лехите с иглички, а ако не е студено, ги поливаме. Саксиите могат да се съхраняват на светли места, защитени от замръзване, или да се заровят в земята.

Можем да ги комбинираме с някоимногогодишни растения или луковични.