Пастинак

Отглеждането му е лесно, почти не се налага да му обръщате внимание. Вкусните му корени намират широко приложение в кухнята. Пастинакът принадлежи към семейство Апиови, към което спадат например и морковите; това е многогодишно и издръжливо тревисто растение. Корените на пастинака, за разлика от тези на моркова, са бледи, с по-изразен вкус и по-богати на витамини и минерали. Съдържат значително количество калий и фибри.

В природата бихме могли да го объркаме с петнистата болиголовка. Това растение се е използвало в древността като отрова, тъй като е смъртоносно отровно. Основната разлика е в стъблото. Болиголовката има гладко стъбло без косми, с лилави точки или ивици. Растенията се различават и по листата и цветовете си.

Пастинакът покълва сравнително дълго. Поради тази причина семената се засаждат рано през пролетта, идеално още през март. Подходящата почва е влажна, плодородна и песъчлива (т.е. лека) и достатъчно дълбока. Преди засяването не се препоръчва торене. В преторена почва пастинакът би образувал няколко корена настрани, вместо един голям, растящ направо. Избираме място на слънце или в лека полусянка. Семената се засяват в бразди с дълбочина един сантиметър, по групи от 3–4 семена, раздалечени на 40 сантиметра едно от друго. След като растенията поникнат до височина около 2,5 сантиметра, се изтъняват за първи път. Отново прореждаме, докато отделните растения са на разстояние около 15–25 сантиметра едно от друго. Редовно окопаваме растенията, за да не бъдат задушени от плевели. Корените се събират през есента, след изсъхване на листата или след цъфтежа. Най-доброто време за събиране обаче е след първите студове, които подчертават вкуса на корените. Можем да ги събираме постепенно, като е важно последните корени да се извадят в края на зимата или в началото на пролетта, за да не започнат отново да растат. Така растенията остават в лехите през цялата година. Корените на пастинака се съхраняват на хладно място (при 0–1 °C), най-добре във влажен пясък или в пръст.

Консумацията на пастинак подобрява апетита, прочиства пикочния мехур от камъни или пясък. Римляните са използвали пастинака като афродизиак. При нас той се използва предимно като зеленчукова гарнитура, за печене на скара или като подправка. Няма проблем да се консумира както суров, така и варен. Вкусът на корените е подобен на този на магданоза, леко сладникав. Корените могат да се използват в сосове и супи, както и други кореноплодни зеленчуци.