Отглеждането на гладиоли е лесно, опитайте го заедно с нас!

Гладиолите не се нуждаят от описание, тъй като са сред добре познатите цветя, които са отглеждали още нашите баби. Гладиолите са грудкови растения, чиито грудки обикновено не презимуват в открита почва и е необходимо да се съхраняват на място, защитено от замръзване.

За своето развитие гладиолите се нуждаят от светлина, затова местата в сенчестите части на градината не са подходящи за тях. Неподходящи са и тежките, преовлажнени почви; най-добре им подхожда по-дълбока, пропусклива почва. Подобно на лалетата, те не понасят прясно торене с органични торове; подходящи саNPK (минерален тор, съдържащ азот, фосфор и калий) или серирит в дозата, препоръчана от производителя. Достатъчнатадълбочина за засаждане е 10 см, но 15 см също няма да навреди; ако грудките се засадят прекалено плитко, растенията често се изваждат, цветовете се изкривяват или се повреждат по друг начин. Клубените могат да се засаждат гъсто, на разстояние 15 см в реда, а разстоянието между редовете може да бъде 20 см. Не забравяйте по време на вегетационния период от време на време да окопавате растенията и да почиствате лехите от плевели. Идеалното време за засаждане е средата на април; ако искаме да събираме цветовете постепенно, можем да отложим засаждането до средата на юни.

Преди засаждането проверете здравословното състояние на грудките, осигурете подходящо място, подходящо време и начин на засаждане, както и защита срещу трънички. Ако изходният клубен е болен (бактериоза, различни вируси), болестта се разпространява върху потомството (гладиолите се размножават вегетативно) и съседните растения, и в рамките на няколко сезона се получава напълно негодна смес от дегенерирали растения. Единствената защита е превенцията. Избягваме да купуваме повредени грудки, третираме грудките при засаждането, редуваме мястото, на което отглеждаме гладиолите, и по време на вегетационния периодпремахваме болните или лошо развиващите се растения. Ако през лятото растенията вече за пореден път са ви разочаровали с развитието си, вероятно ще е по-лесно и по-евтино да ги унищожите и да започнете с нови.

Най-сериозният вредител по гладиолите са трипсите; тяхното прекомерно размножаване може да доведе до пълен провал – цветовете не се образуват или не се развиват, изядени са и загниват. Повредата се проявява най-напред при тъмните сортове, особено при лилавите и сините сортове. Наличието на светлозелени или жълти точки по листата още преди образуването на цветното стъбло е признак, че растенията са заразени с трипси (в тази фаза все още може успешно да се предприеме интервенция чрез пръскане). Пръскането срещу тръничките се повтаря поне веднъж след около седмица; към препарата се добавя капка „Jar“ или друго овлажняващо средство, за да не се образуват капки и гладките листа да бъдат напълно покрити с разтвора. Ако в насаждението са се появили трънички, те презимуват върху люспите, с които са покрити грудките; затова по-лесният начин за унищожаване на тръничките е целенасочено третиране на грудките и импрегниране преди засаждането.

Ако не използваме цветовете за рязане, трябва да премахнем отцъфтелите съцветия от насаждението. Клубените се събират през втората половина на септември или по-късно, ако сме експериментирали с периода на засаждане с цел да отложим периода на цъфтеж. Листата се отрязват, а клубените се оставят да изсъхнат на място, защитено от замръзване и добре проветрено. След изсъхването премахваме остатъците от стария клубен и по-голямата част от покриващите люспи, а почистените клубени съхраняваме през зимата при температури от 5 до 10 °C.