Наближава времето за засаждане на пролетни звезди

Бледулата е луковични многогодишно растение от семейство Амарилисови, което расте диво в природата и същевременно е сред любимите градински растения. С прекрасните си бели камбановидни цветове на изящно извито стъбло тя украсява не една градина в периода, когато останалите растения едва се събуждат след дългите зимни месеци.
Бледулата цъфти като едно от първите тревисти растения, още през февруари до април, като вестител на пролетта във всяка градина.

В естествената си среда бледулите растат в плодородни, свежи почви в заливни гори, блата или по влажни склонове. В градината им подхожда място на полусянка и влажна, плодородна почва. Тя е особено подходяща за влажни места, където другите луковични растения не виреят. Успешно се развива най-вече на сянка под храсти и дървета, където снегът се задържа дълго, или дори на тревните площи около водни басейни.

„Бледулата е подходяща най-вече за влажни места, където другите декоративни луковични растения не биха се развивали добре.“

Размножава се чрез семена и дъщерни луковици. Диворастящи бледули можем да открием в Централна Европа, чак до Централна Италия и Северна Африка, а също и във Франция, Англия и Ирландия. Родът леукоюм (Leucojum) обхваща десет вида, от които обаче на нашата територия растат само два – ранноцъфтящото пролетно леукоюм (Leucojum vernum) и по-късноцъфтящото лятно леукоюм ( Leucojum aestivum).
В дивата природа пролетната белоцветка се среща на големи площи, особено в защитените територии във Височина, Ческолипско или Литовелското Поморавие. Двата вида се различават по броя на цветчетата по стъблото – пролетната луковичка винаги има само едно до две цветчета, за разлика от лятната луковичка, която има повече, обикновено шест до седем.

Луковиците на беличките съдържат отровния алкалоид галатамин, който в следови количества се използва във фармацевтичната промишленост за лечение на нарушения на централната нервна система.

Пролетната зюмбюл, съгласно Закона за опазване на природата и ландшафта, принадлежи към особено защитените растителни видове, така че в никакъв случай не можем да събираме луковици на зюмбюли в дивата природа и да ги пресаждаме в градините си.
Луковиците се купуват от градинарски магазин и се засаждат още през есента, най-добре през октомври. Пролетната зюмбюл цъфти веднага на следващата пролет. Луковиците сами ще се размножават в земята.

През зимата не е необходимо да ги изваждаме, освен може би на места с суха, тежка глина, където след увяхването на листата ги изваждаме и през есента ги засаждаме на по-влажно място.