Луковиците на лалетата ще озарят всяка градина с цветовете си

Лалетатаса спечелили популярност в нашите градини благодарение на своето разнообразие и почти безкрайните възможности за използване.

Най-богатата на форми група са късните лалета, които цъфтят предимно през май. Ранните цъфтят през април и двете групи се съчетават много добре с многогодишните растения. Лалетатазаемат първо място по разнообразие на цветовете и формите. Няма много растителни видове, при които цветовата гама да обхваща цветове от бяло през жълто, розово, сьомгово до червено или дори толкова тъмно лилаво, че на пръв поглед изглежда като черно.

Лалетатаса намерили пътя си към Европа през 50-те години на XVI век и за първи път са разцъфнали във Виена.

Няколко луковици лалета по онова време са представлявали стойността на цяло състояние. След това те започнали да се появяват в Холандия. Лалетата се превърнали в холандска специалност, а отглеждането, селекцията и търговията с тях – в доходоносна дейност. Първите професионални производители на лалета се появяват в Холандия още в началото на
17-ти век. Богатите търговци инвестираха цялото си имущество в лалета, а бедните селяни – всичките си спестявания. Така около 1637 г. луковиците на лалетата се превърнаха в най-скъпата стока в света. След това обаче настъпи бърз спад и внезапният обрат в търговията доведе до това, че търговците на лалета се превърнаха в просяци.

„До днес не се знае със сигурност дали наименованието „тюлипан“ произлиза от приликата с тюрбана, от турската дума „tulbend“, което означава тюрбан. Това наименование на лалетата е било донесено в Европа през 1555 г. от тогавашния посланик на Хабсбургите в Истанбул.“

Нашите баби всяка година изваждахалуковиците на лалетатаот земята, а след това ги съхраняваха почистени на сухо място, недостъпно за гризачи. Днес обаче, обикновено с цел спестяване на време, луковицитена лалетата остават в почвата целогодишно. Също така е факт, че луковиците често са засадени именно сред многогодишните растения и затова би било трудно да ги изкопаем. 
В лехите обаче не можем да оставим всички сортове лалета. Някои ще се размножат или ще изсъхнат. Други пък ще запазят типичните си характеристики и ще цъфтят обилно всяка година. Отглеждането на повечето сортове се е доказало като успешно най-вече на слънчеви места. Колкото и да искаме да спестим време при работата в градината, при грижата за лалетата не трябва да забравяме едно нещо: след цъфтежа е необходимо да премахнем остатъците от цветовете. Изчакваме, докато надземната част на лалетата пожълтее напълно, за да се натрупа достатъчен запас от хранителни вещества в луковицата на лалето, което ще бъде решаващо за обилното цъфтеж през следващата година.

Идеалният период за засажданена лалетае есента– по-скоро октомври, но при подходящи условия и благоприятно време можем да ги засаждаме дори и през ноември. Навременното засаждане ще позволи на растението да се вкорени достатъчно добре.
Ако знаем, че в градината има гризачи, които биха могли да изгризат луковиците, е по-добре да засадим луковиците в пластмасови кошници.

Лалетата не са особено взискателни към почвата и нейното съдържание на хранителни вещества. Обаче продължителното преовлажняване на почвата им пречи значително. Идеалното място за засаждането им е място с глинесто-песъчлива почва.

Засаждаме само здрави луковици, незасегнати от гъбични или други болести. Избираме почва, която не е наскоро наторена. За засаждането обикновено използваме лопатка за засажданеи поставяме луковиците в почвата толкова дълбоко, че над върха на луковицата да остане слой почва с дебелина около 10 до 12 см.

Ако е сухо, поливаме луковиците. За отделните сортове е характерна и формата на луковиците им.

Пълноцветните лалета изглеждат наистина екзотично. Изключително красиви са сортовете от групата на хибридите „Виридифлора“. Някои от тях са бяло-зелени и се вписват чудесно при засаждане сред свежозелени многогодишни растения.