Трилистният лимонов храст може да се отглежда в градината през цялата година, дори и при нашите климатични условия

Красивите му плодове – яркожълти лимонички – макар и да не са ядливи, все пак имат много почитатели. Родният му край е Северна и Централна Китай, както и Корея. Благодарение на относителната си издръжливост той може да расте и при нас, както в равнините, така и в топлите хълмисти райони. Спираме го към растенията от семейство Рутови (Rutaceae).

Това е гъст, непроходимо бодлив листопаден храст, който при нас обикновено достига височина около три метра. До височина от пет метра, т.е. размерите на по-малко дърво, може да достигне само на защитено и топло място. Твърдите бодли достигат дължина от 2 до 4 см. От другите цитрусови растения се различава по раздвоените си листа – те са елипсовидни, тъмнозелени, с крилати дръжки, триделни, с дължина от 3 до 6 см и са ароматни, особено когато се разтриват. Цветовете са ароматни, с размер от 3 до 5 см и се появяват през април и май, още преди разпукването на листата. Плодовете имат диаметър около четири сантиметра. Те са с наситено жълт до жълто-оранжев цвят, а повърхността им е приятно мъхеста. Единственият им недостатък е, че не са ядливи, имат горчив и стипчив вкус и са пълни със семена.

Зазасажданетона лимончето избираме напълно слънчево място, защитено от вятъра, най-добре до южна стена. Преди засаждането обработваме почвата дълбоко; тя трябва да е плодородна, по-скоро лека. Лимончето, както и останалите цитрусови, изисква леко кисела почва (в по-алкална или засолена почва страда от хлороза (бледи до жълтеникави листа)). Това се осигурява чрез по-голямо добавяне на необработена торф. Лимончето се чувства добре при дълго лято и топла есен – само при такива условия издънките узряват добре и плодовете придобиват цвят. След няколко години на едно и също място храстът вече е доста непретенциозен. В ранната пролет от време на време клоните могат леко да се подрязват, за да прониква повече слънце в храста. През първата половина на вегетационния период му помагат както поливането, така и торенето. Торовете обаче трябва да бъдат само кисели и безхлорни (сулфатни форми на калиеви и азотни торове, суперфосфати). Можем да използваме например препарати, предназначени за рододендрони, като е по-добре винагида торим по-малко, отколкото повече. Обърнете по-голямо внимание на младите растения при подготовката им за зимата. Засипете кореновата шийка с компост, а около нея натрупайте листа и я закрепете с нетъкан текстил или иглички, за да не се разпилява. По същия начин може да се увие и цялото младо растение, но не използвайте фолио, под което може да се натрупва влага.

Лимончеторасте много на ширина, затова му осигурете достатъчно пространство – засадете го на разстояние поне два метра от други растения и от пътя; то направо си иска да бъде поставено самостоятелно. При по-сурови климатични условия лимоновото дърво може да се отглежда за по-дълго време в големи преносимисаксии и през зимата да се премества в помещения, защитени от замръзване.

"