Сред красивите акценти в градината са езерцата

Езерцата са прекрасно допълнение, но ще създадете истинска оазис само с подходящо подбрани декоративниводни растения и богата растителност. Освен това някои растения не изпълняват само декоративна функция, а помагат за поддържането на чиста вода и за ограничаването на растежа на водорасли и цианобактерии. Видовете водни растения не могат да се избират произволно, само според това кои растения биха ни харесали в езерцето. Необходимо е да се спазват изискванията на отделните видове, както и тяхното подходящо съчетание, съобразено с размера на водоема и различната му дълбочина. Въпреки тези ограничаващи условия изборът е огромен, тъй като естественото разнообразие на царството на водните растения е разширено чрез селекция. Имате от какво да избирате.

Избирайте подходящите растения за езерцето

Дъното на езерцето трябва да е с дълбочина най-малко 80 см, поради замръзването през зимата; тук се засаждат растения, чиито корени достигат до дълбочина. Под повърхността остават скрити растения, които не изпълняват декоративна функция, но тяхното присъствие е много важно – те консумират въглероден диоксид и минерали, като по този начин предотвратяват развитието на водорасли. Към тях спадат:

• рогата трева (Ceratophyllum) – няма корени и е достатъчно просто да я хвърлите във водата,
• елеохарис (Eleocharis) – наподобява кичури трева,
• изворче (Fontinalis) – обича предимно течаща вода и е подходящо за каскади или фонтанчета в езерцето,
• водната елодея (Elodea) – много ефективно растение, но контролирането на растежа ѝ не е съвсем лесно – отглеждането ѝ в съдове е задължително,
• мириофилум (Myriophyllum) или водна трева (Potamogeton) – особено подходящи за малки водоеми. 

Как да се грижим за водните растения

Водните растения се засаждат в специални перфорирани пластмасови кошници или други водоустойчиви съдове. Съда се пълни с тежка, глинеста почва, а повърхността се покрива със слой от камъчета. Засаждането в съдове вместо свободно коренене е изгодно от гледна точка на контрола върху разрастването, както и на бъдещата поддръжка – разделяне на туфи и други подобни дейности. Сред растенията, които пускат корени на дъното, но чиито листа плуват на повърхността, са любимите цветя на градинските езерца – водната роза иводната лилия ( Nymphea). Въпреки крехкия си вид те са доста издръжливи и добре понасят зимуването на открито, с изключение на тропическите видове. Водните лилии се нуждаят от слънце и спокойна повърхност. Засаждаме ги по същия начин като напълно потопените водни растения – сърцевината на разсада трябва леко да изпъква над повърхността на почвата, важно е да изберем такава дълбочина, че листата, които при младите растения все още не са напълно развити, да достигат до повърхността (когато пораснат, можем постепенно да ги преместваме на по-голяма дълбочина).

„Видовете водни растения не могат да се избират произволно според това кои растения биха ни харесали в езерцето. Необходимо е да се спазват изискванията на отделните видове, както и подходящата им комбинация, съобразена с размера на водоема и различната дълбочина.“

От тях са селекционирани безброй сортове от различни видове в много цветове, но и размери:

• Миниатюрните водни лилии покриват с листата си най-много една трета от квадратен метър от повърхността и се засаждат на дълбочина около 10 до 25 см.
• Малките водни лилии покриват площ от около един квадратен метър и се нуждаят от дълбочина 15–45 см.
• Средните водни лилии заемат площ от един и половина квадратни метра и се засаждат на дълбочина от около половин метър.
• Огромните водни лилии покриват дори два и половина квадратни метра от водната повърхност и изискват дълбочина от половин до един метър.

Идеалното състояние е, когато листата покриват приблизително половината от водната повърхност. Частичното засенчване на водната повърхност е полезно, тъй като поддържа водата по-хладна, възпрепятства растежа на водораслите и е благоприятно и за рибите, но листата не трябва да я покриват изцяло. Кръглите, спускащи се листа и кълбовидните жълти цветове са характерни за нуфара (Nuphar), който, за разлика от водната лилия, понася и полусянка, и вълнуваща се повърхност. За малки водоеми е подходящ Nuphar minima, който изисква дълбочина 30–60 см, а в големи езерца засаждаме Nuphar lutea или N. japonica, които се вкореняват на дълбочина 60–150 см. Дребни, с ширина около 6 см листа има и жълтоцъфтящата нимфоида (Nymphoides).