Красиво, привлекателно, но опасно растение – олеандър

Цъфтят обилно с единични и двойни цветове и имат приятен аромат. Красят балкона, терасата и градината и носят със себе си атмосферата на топлите крайбрежни райони. Не са трудни за отглеждане, но внимавайте! Те са отровни!

Олеандритеса вечнозелени, красиво цъфтящи храсти или по-малки дървета, които са родом от Средиземноморието и субтропичните райони на Азия. В страните, от които произхождат, могат да достигнат височина до четири метра. Листата им са тесни, дълги 10–15 см, лъскави, кожести, а на краищата на клонките разцъфват красиви, често ароматни цветове в богати съцветия.

Олеандрите са сравнително непретенциозни растения за отглеждане. При отглеждането им трябва да се съобразяваме с условията, от които произхождат растенията и към които са свикнали в природата – това означава, че ги отглеждаме на слънчеви места с достатъчно влага по време на вегетационния период. При нас ги отглеждаме като преносими растения в по-големи съдове с добър дренаж. Почвата трябва да бъде глинесто-песъчлива с добавка на торф (най-добре компостна почва, пясък и торф в съотношение 2:1:1). Младите растения (до около 4-годишна възраст) е добре да се пресаждат най-добре всяка година, винаги в малко по-голям саксиен съд, а по-възрастните растения е достатъчно да се пресаждат веднъж на 3–4 години. При пресажданетосъкращаваме корените им с около една трета и ги засаждаме в първоначалния съд с нов субстрат. От пролетта до есента растенията се отглеждат на открито на защитено място в градината или на тераси. Идеално е олеандрите да се отглеждат под пергола, покрита с прозрачен навес, тъй като цветовете им са чувствителни към влагата и при продължителни дъждове потъмняват, покриват се с мухъл и опадат. По време на цъфтежа олеандрите имат голяма нужда отвлага и хранителни вещества.

Почвататрябва да бъде постоянно леко влажна. През вегетативния период ги торим редовно всяка седмица с торове за декоративни цъфтящи дървета. Презимуваме ги на много светло място, например на остъклен балкон или в хладен коридор при температура между 5–10 °C. Въпреки че за кратко време издържат и на температури, спадащи до –10 °C, когато студът обикновено уврежда младите издънки, които след това умират, но растенията надеждно поникват отново от по-старата дървесина или образуват нови издънки от корените; дълготрайните студове на нашите зими обаче те не биха преживели.

Олеандритесъдържат различни гликозиди (например олеандрин, адинерин, фолинерин и др.), като тези вещества имат сходни ефекти с гликозидите на известния наперстянка (Digitalis). Всички части на растението са отровни, но най-голямата концентрация на активни вещества се намира в листата. По-лекото отравяне се проявява с гадене, а поглъщането на по-голямо количество листа или цветове може да доведе дори до смърт! При отглеждането обръщайте специално внимание на децата или се откажете от отглеждането им.

"