Киселецът и отглеждането му

Розовият щавел (Oxalis deppei) се радва на голяма популярност, особено като „растение за късмет за Нова година“. Това привлекателно многогодишно растение, произхождащо от Централна Америка, принадлежи към семейство Киселикови (Oxalidaceae) и се отличава с уникалните си листа, наподобяващи детелина. Въпреки че в нашия климат киселицата може да се отглежда като стайно растение, в градината тя не може да се справи без зимна защита.

Растението достига височина между 15 и 20 см, а основният му декоративен елемент са именно листата. Запасният орган на растението е луковицата. Надземната част на растението се състои от четирилистни листа със смарагдовозелен цвят и характерен червено-кафяв пръстен в средата, които вечер се сгъват под формата на чадър. Цветовете на киселицата са розово-червени и образуват рядка съцветие.

Въпреки че киселицата като цяло предпочита по-кисели почви, този вид се адаптира добре към различни градински условия. Засажда се през пролетта или есента на пълно слънце или полусянка, като дълбочината на засаждане трябва да бъде 4–6 см, а разстоянието между отделните растения – 15 до 20 см. Растението не изисква специални грижи и благодарение на сочния си корен добре понася сушата. След първия студ луковиците се събират, оставят се да изсъхнат и след това се съхраняват на сухо място при температура 2–8 °C. Киселицата се размножава чрез дъщерни луковици, които всяка година дават голямо количество нови растения.

Киселецът е не само красива украса за алпинеуми, сухи лехи и стени, но и отлично растение за краищата на лехите с многогодишни растения и храсти. Отличава се като бордюрно цвете и е много декоративно и като саксийно растение. За ускоряване на растежа се използват термично обработени грудки, но домашното ускоряване не се препоръчва.