Глориоза прекрасна, тропическа стайна лиана

Глориоза великолепна (Gloriosa superba) – това увивно растение с прекрасни цветове има върховете на листата си частично превърнати в увивни израстъци. Тя принадлежи към семейство Колхинацеи (Colchicaceae). Среща се навсякъде в тропиците, но диворасте само в райони с изразен сух сезон, когато надземната ѝ част умира. При нас можем да я отглеждаме само като саксийно растение. Всички видове – G. superba, G. simplex, G. carsonii, G. veschuri и G. Rothschildiana (известни са пет), произхождат от полупустините на Централна Африка. В страните на произхода си глариозата достига височина до шест метра.

С прекрасните си цветове тя напълно се равнява на орхидеите (те са големи, шестлъчеви, обърнати надолу, с извита настрани тичица, разположени са на дълги дръжки и цъфтят поотделно, а венчелистчетата, от друга страна, са обърнати обратно нагоре, най-често са жълти в основата и червени на върха, рядко са едноцветни). Листата на растението са наситено зелени, с яйцевидна форма, разположени срещуположно. Тя е отровна, съдържа същата отрова като нашите беладони, особено в грудката (африканските туземци я използват за производството на отровни стрели).

Глориозата обича топлината, но не и слънчевия удар при температури над 35 °C (най-добре се развива на пълно слънце или в полусянка). Растението се катери с помощта на израстъци на краищата на листата, затова се нуждае от някаква опора (стълбичка или тел). Избираме средно голям саксиен съд (12 до 16 см), като за субстрат напълно е достатъчна обикновена градинска пръст. Отглеждаме я от семена или грудки. Обича обилно поливане. Можем да я отглеждаме и в зимни градини.

При нашите климатични условия всаксиите презимуват само кореновите ѝ грудки, катоза презимуване се изисква температура от поне 10 градуса по Целзий. Клубените се засаждат в началото на април с неповредения вегетативен пън нагоре, като пънът се оставя на около 1 см под повърхността на почвата. Ако я отглеждаме всаксия, тя достига максимална височина от 120 до 180 см. Отглежданетоим е подобно на това на лилиите(първоначалният клубен се изчерпва при превръщането на асимилатите в цветове и на негово място израства нов, но също и няколко по-малки клубена). Ако поливаме иторим гладиолуса редовно, новият клубен ще бъде винаги по-голям, а вегетативният му пън (от който ще поникне през следващия сезон) ще се намира на противоположния край, т.е. ще сочи навътре към саксията. Ако повредите този пън, растението е загубено.

Растението приключва растежа си в началото на септември, напълно прекъсва приемането на вода, надземните му части увехват и изсъхват (в родната си среда гладиолусите реагират по този начин на настъпващия сух сезон). След това изваждаме грудките отсаксията, поставяме ги в стъклена купа и ги засипваме със сух пясък. Поддържаме грудките при температура около 10 °C, при която могат спокойно да издържат дори една година, като минималният период на покой е 2 месеца. Ако ги съхраняваме на място с прекалено висока температура, те ще се събудят преждевременно и ще се изтощят; освен това поникващият вегетативен пън може да се повреди при манипулация, тъй като ще бъде прекалено крехък.